Дж. Уорд - Кралят

Джейн се обърна и затича надолу по стълбите. Докато се отдалечаваше, физическите ѝ очертания започнаха да избледняват и не след дълго тя се превърна в призрачна форма, рееща се над килима.

Призрак или не, това няма значение, помисли си Бет. Лично тя би избрала да бъде лекувана от тази жена пред всеки друг лекар на планетата.

Господи… Джон.

Бет се обърна към Блей и Куин.

– Някой от вас има ли представа какво се опитваше да каже?

И двамата погледнаха към Рот. А после поклатиха глави.

– Лъжци – измърмори тя. – Защо не искате да ми кажете?

Рот започна да масажира раменете ѝ, сякаш искаше да я успокои, и какво по-красноречиво доказателство, че макар и сляп, бе разчел емоциите? Такъв си беше той. Знаеше нещо.

– Откажи се, лийлан.

– Да не сте посмели да ми излезете с нещо от рода „забранено за жени“. – Тя се отдръпна и ги изгледа яростно. – Става въпрос за брат ми и той се опитваше да говори с мен. Имам право да знам какво става.

Блей и Куин упорито зяпаха в килима. Огледалото върху масичката край отворената врата на кабинета. Ноктите си. Очевидно се надяваха под краката им да зейне някоя пространствено-времева дупка.

Е, съжалявам, момчета, но това не ви е научнофантастичен сериал. А мисълта, че те двамата (както и всеки друг мъж в къщата) винаги щяха да се покоряват безпрекословно на Рот, още повече я вбеси. Ала освен да ги настъпи по пръстите на краката и да се държи като някоя истеричка, тя нямаше друг избор, освен да остави тази битка за по-късно, когато двамата с нейния хелрен останеха сами.

– Лийлан…

– Сладоледът ми ще се разтопи – измърмори тя и отиде да вземе подноса. – Нищо не би ме зарадвало повече от това, някой от вас тримата да реши да бъде откровен с мен. Но няма защо да се надявам, нали?

Бет се отдалечи, обгърната от мрачно предчувствие – нищо ново под слънцето. Откакто Рот бе прострелян, тя имаше чувството, че всеки момент ще се случи нещо ужасно. Да види как брат ѝ се свлича върху килима, определено не помогна за преодоляването на параноята.

Ни най-малко.

Когато стигна до вратата на стаята, където живееше Блей, преди да се пренесе при Куин, тя се стегна.

Без особен успех, но въпреки това почука.

– Лейла?

– Влез – долетя приглушеният отговор.

Подпряла несигурно поднос на хълбока си, Бет се опита да завърти дръжката на вратата…

Пейн, сестрата на Ви, ѝ отвори с широка усмивка. Господи, наистина имаше внушително излъчване, особено в кожените си дрехи. Тя бе единствената жена, която воюваше наравно с братята, и явно току-що се беше прибрала от дежурство.

– Добър вечер, кралице моя.

– О, благодаря ти. – Бет вдигна подноса и влезе в лавандуловата спалня. – Нося провизии.

Пейн поклати глава.

– Съмнявам се, че ще има полза. Не мисля, че в стомаха ѝ е останало каквото и да било… всъщност смятам, че се освободи от всичката храна, която погълна през последната седмица.

Откъм тоалетната долетяха звуци от повръщане и двете се намръщиха.

Бет погледна купата ванилов сладолед.

– Може би ще е най-добре да дойда по-късно…

– Да не си посмяла! – провикна се Избраницата. – Чувствам се отлично!

– На мен не ми звучи така…

– Гладна съм! Да не си посмяла да си тръгнеш.

Пейн сви рамене.

– Има невероятен дух. Идвам тук за вдъхновение, но не и за да навляза в периода си на нужда, така че е време да си вървя.

Сестрата на Ви потръпна, сякаш женският цикъл и това с бебетата беше нещо, което изобщо не я интересуваше.

Бет остави подноса върху едно старинно писалище.

– Всъщност… аз пък се надявам именно на това.

Потресеното изражение на Пейн я накара да изругае.

– Имах предвид… ъъъ…

И как точно да се измъкне от това?

– Двамата с Рот ще си имате дете?

– Не, не, не… почакай. – Вдигнала ръце, Бет трескаво се опитваше да намери изход. – Аз…

Прегръдката на Пейн бе бърза като порив на вятъра и силна като прегръдката на мъж, и остави Бет без дъх.

– Това е прекрасна новина…

Бет се отскубна от обятията като железни решетки.

– Всъщност още не сме стигнали чак дотам. Аз просто… виж, недей да казваш на Рот, че съм тук, става ли?

– Значи, искаш да го изненадаш? Колко романтично!

– О, да, определено ще бъде изненадан. – Пейн я изгледа странно и Бет поклати глава. – Виж, ако трябва да съм откровена, не съм сигурна дали периодът ми на нужда ще бъде добра новина.

– Ала един наследник на трона несъмнено би му помогнал. От политическа гледна точка.