Дж. Уорд - Кралят

Светлината на фарове пробяга по стъклата на прозореца, лумна в лицето му и хвърли резки сенки между краката на масата, облегалките на столовете и поставките за съдове.

Асейл издуха облак дим и се усмихна.

– Да излезем да ги поздравим с добре дошли.

Само че автомобилът мина покрай къщата и продължи към допълнителната пристройка – очевидно който и да беше пристигнал, не бе тук в отговор на задействаната аларма.

– Сола… – прошепна Асейл, материализирайки се насред зат­рупаната със сняг морава.

Макар чувствата му да кипяха, не пропусна да деактивира външните камери в задната част на имението, след което смъкна маската си, за да диша по-лесно.

Невзрачният седан спря с решетката напред в гаража, двама бели мъже слязоха, затвориха вратите след себе си и отидоха до…

– Добре дошли, приятели – поздрави ги Асейл, вземайки ги на мушка с четирийсеткалибровия си пистолет.

Я виж ти. Какви добри слушатели – и двамата се вкамениха като статуи, обръщайки се рязко към разнеслия се глас.

Асейл се приближи, взел на мерник мъжа вдясно, уверен, че близнаците ще преценят правилно в кого се е прицелил и ще се погрижат за другия. Когато стигна до колата, той се наведе и погледна през прозореца на задната седалка, приготвяйки се да види Сола в незавидно положение…

Нищо. Там нямаше никого; никой с превързани очи и запушена уста, никой в безсъзнание, никой, свил се на кълбо, очаквайки побоя, който несъмнено предстоеше.

– Единият от вас да отвори багажника. Ти. Ти го направи – нареди Асейл и последва единия от мъжете, целейки се в тила му, а пръстът му потръпваше върху спусъка, готов да го натисне.

Ключалката на багажника щракна и капакът се вдигна безшумно; осветлението се включи…

…огрявайки единствено два сака. Само това. Нищо друго, освен два черни найлонови сака.

Асейл дръпна от пурата си.

– По дяволите… Къде е тя?

– Кой къде е? – попита мъжът. – Кой си ти…

Тласкан от неподправена омраза, гневът му изпревари ума. Куршумът излетя от дулото на пистолета и потъна в мозъка на мъжа, оплисквайки с кръв найлоновите сакове, колата, алеята.

– Исусе Христе! – изкрещя другият. – Какво, по…

Ярост, в която нямаше и зрънце трезва мисъл, изтръгна ужасяващ, грозен рев от гърдите на Асейл… и спусъкът отново изпревари разума. Вторият куршум мина право между веждите на шофьора и го запрати назад като парцалена кукла.

Безжизнени ръце и крака се строполиха в снега и в същия миг се разнесе сухият глас на Ерик:

– Предполагам, даваш си сметка, че можехме да ги разпитаме.

Асейл всмукна продължително от пурата си само за да не причини на собствената си плът и кръв нещо, за което щеше да съжалява.

– Вземете саковете и ги скрийте в имението някъде, където ще можем да ги открием…

В далечния край на алеята една кола свърна от главния път и се понесе бързо към тях.

– Най-сетне – сърдито каза Асейл. – Ама че бавна реакция.

Колата наби спирачки пред къщата. Поне докато който и да беше зад волана не забеляза Асейл и седана, и братовчедите и отново не натисна газта.

– Вземете саковете – изсъска Асейл на близнаците. – Вървете.

Осветен от фаровете, той отпусна пистолета до бедрото си, така че гънките на дългото му кожено палто го скриха, и заповяда на ръката си да остане там. Въпреки че още повече го беше вбесил, Ерик имаше право. Той току-що бе убил две птички, които можеха да бъдат накарани да пропеят. Още едно доказателство, че си бе изгубил разсъдъка. Нетипична за него грешка, която не биваше да допусне за втори път.

Седанът спря и от него изскочиха трима мъже. Бяха дошли подготвени – няколко дула го взеха на мушка. Бяха сигурни, нетрепващи – тези момчета определено го бяха правили и преди. Всъщност той дори разпозна двама от тях.

Бодигардът отпред даже свали автоматичното си оръжие.

– Асейл?

– Къде е тя? – Започваше да се отегчава от всички тези недоумяващи гримаси. Пръстът му върху спусъка отново започна да става неспокоен. – У шефа ви има нещо, което искам да си получа обратно.

Пронизващите очи на бодигарда се преместиха върху седана с отворения багажник и ако се съдеше по сбърчените му вежди, очевидно бе забелязал подметките на предшественика си върху асфалта.

– Никой от тях не можа да ми отговори – провлачи Асейл. – Може би вие бихте искали да опитате?

В миг оръжието отново се вдигна.

– Какво, по дяволите…

Близнаците изникнаха от нищото и застанаха от двете страни на триото, стиснали по един „Смит & Уесън“ в двете си ръце, така че оръжията на новодошлите набързо изгубиха численото си превъзходство.