Дж. Уорд - Кралят

– Като се има предвид какво става с Рот, направо не знам как изкарваш нощите…

На вратата се почука и когато Лейла отговори, Бет изобщо не се учуди да види Блей и Куин да прекрачват прага. Като че ли се чувстваха неловко обаче… и то не заради Избраницата.

Бет се наруга.

– Може ли да ви се извиня още сега и да приключим с това?

Блей се приближи и седна до Лейла, а Куин седна на пода и поклати глава.

– Няма за какво да ни се извиняваш.

– Значи, само аз смятам, че ви сдъвках? О, я стига. – Сега, когато се бе успокоила и бе поела прилична доза шоколад, искаше да се извини на съпруга си, както и да го накара да говори. – Нямах намерение да се държа като кучка.

– Тежки времена. – Куин сви рамене. – Пък и аз не си падам по светци.

– Нима? Та ти си влюбен в един – подхвърли Лейла.

Куин погледна към Блей и разноцветните му очи се присвиха лекичко.

– Това е самата истина – тихо каза той.

Когато червенокосият вампир се изчерви (естествено!), връзката между двамата стана почти осезаема.

Любовта бе красиво нещо.

Бет разтърка центъра на гърдите си и побърза да смени посоката на разговора, преди да се е просълзила.

– Просто исках да знам какво каза Джон.

Лицето на Куин придоби непроницаемо изражение.

– Говори с мъжа си.

– Ще го направя.

Част от нея искаше да сложи край на посещението при Лейла още сега и да отиде право в кабинета на Рот. Но после си спомни купчината декрети, върху които той и Сакстън работеха. Стори ѝ се егоистично да нахълта там и да ги прекъсне.

Пък и съвсем малко я делеше от това, да се разплаче, при това не просто леко похлипване, а като в края на някой особено сърцераздирателен филм.

Затвори очи и се зае да пресява всичко случило се през пос­ледните две години. Спомни си как беше в началото. Невероятната страст. Сърце и душа слети с тези на другия. Само те двамата дори когато бяха заобиколени от други.

Всичко това не беше изчезнало, напомни си тя. Но животът си имаше свои начини да прецаква нещата. Сега, ако искаше да бъде със своя мъж, Бет трябваше да изчака реда си и това беше окей – тя знаеше какво е работа и стрес. Проблемът бе, че напоследък много често, когато останеха насаме, Рот имаше онова изражение. Същото, което издаваше, че с нея е единствено тялото му. Не и умът. Може би не и душата.

Отиването в Манхатън ѝ бе напомнило какви бяха нещата някога. Ала то бе просто ваканция, почивка от истинския им живот.

Бет сложи ръце върху закръгления си корем – искаше ѝ се дрехите да ѝ отесняват по същата причина като на Лейла. Може би това бе още едно парче от мозайката на желанието да има дете. Може би се опитваше да си върне дълбоката връзка, която бе имала с Рот…

– Бет?

Тя се завърна в настоящето и погледна към Лейла.

– Извинявай, какво?

– Какво искаш да гледаме? – попита Лейла.

Я виж ти – Блей и Куин си бяха тръгнали.

– Ъъъ… според мен последният повърнал има право да избере.

– Не е чак такова изпитание.

– Ти си истински боец, знаеш ли?

– Не, всъщност не съм. Надявам се скоро и ти да имаш възможност да… как се казваше, да стиснеш очи и да го преглътнеш?

– Зъби. Да стиснеш зъби.

– Аха. – Лейла взе дистанционното и превключи екрана. – Твърдо съм решена да овладея разговорния език. Да видим… „Сватовница за милионери“?

– Обожавам Пати.

– И аз. Знаеш ли, сладоледът ми дойде отлично.

– Искаш ли още? Мога да сляза и…

– Не, да видим дали ще успея да го задържа. – Лейла сложи ръка върху корема си. – Знаеш ли, наистина ви пожелавам същото на теб и на краля.

Бет погледна тялото си, сякаш можеше да му заповяда да се захваща за работа.

– Мога ли да бъда откровена?

– Моля те.

– Ами ако съм безплодна? – Когато думите изскочиха от устата ѝ, тя почувства как в гърдите ѝ пламва страх толкова дълбок, че несъмнено щеше да остави белег.

Лейла протегна ръка.

– Не изричай тези думи. Разбира се, че не си.

– Аз съм нечистокръвна, нали така? Никога не съм имала редовен цикъл, докато бях… е, нали се сещаш, преди промяната. Години наред не ми идваше, а когато все пак се случеше, не беше както трябва. – Нямаше нужда да навлиза в подробности пред Избраницата, но „цикълът“, който бе получавала, винаги бе много слаб… съвсем различен от това, което другите момичета описваха. – А след преобразяването напълно спря.

– Е, аз не съм запозната в големи подробности с начина, по който работи женският цикъл тук, долу, но доколкото разбирам, нормално е да очакваш първия си период на нужда около пет години след преобразяването. Колко време мина оттогава?