Дж. Уорд - Кралят

На Абалон му се прииска да го блъсне настрани от портрета. От всички неща, които се смятаха за „негови“, скъпоценната му дъщеря, единствената рожба, която той и неговата шелан имаха, бе луната в нощното му небе, радостта на дома му, компасът към бъдещето. Толкова много неща искаше за нея, ала те нямаха нищо общо с традициите. Не, искаше за нея същото, което бяха открили той и майка ѝ… поне докато неговата шелан не премина в Небитието.

За дъщеря си Абалон искаше истинска любов с достоен мъж, който да се грижи за нея. Но ако не ѝ бе позволено да бъде представена в обществото, това може би никога нямаше да се случи.

– Съжалявам – провлачи Ичан. – Да не би случайно да ми отговори, а аз да съм го пропуснал?

– Скоро трябва да бъде представена, да.

– Да. – Аристократът отново се усмихна. – Знам, че се безпокоиш за изгледите ѝ, както и подобава. Като баща аз те разбирам отлично. За дъщерите трябва да се погрижиш да бъдат подобаващо задомени.

Абалон изпусна дъха си едва когато другият вампир възоб­нови ленивата си обиколка из стаята.

– Не те ли изпълва с чувство на сигурност мисълта, че в нашето общество съществуват такива ярко очертани граници? В резултат на контролираното размножаване имаме група по-вис­ши индивиди, чието съществуване традициите и здравият ра­зум повеляват да бъде продължено чрез връзки единствено с такива като нас. Можеш ли да си представиш дъщеря си, омъжена за някой от простолюдието?

Последната дума изплющя като ругатня и увисна във въздуха като заплахата от зареден пистолет.

– Не, не можеш – сам си отговори Ичан.

В действителност Абалон не беше чак толкова сигурен. Ако мъжът я обичаше достатъчно… Но не ставаше дума за това, нали така?

Ичан поспря, за да разгледа картините с маслени бои, подредени при семейната колекция от книги, първи издания. Естествено, картините изобразяваха предците на семейството – най-изтъкнатият техен член бе окачен над мраморната полица на камината. Прочут вампир, останал в историята на расата. Благородният спасител, както бе наричан в семейството.

Бащата на Абалон.

Ичан махна с ръка наоколо, включвайки в жеста си не само стаята, а цялата къща и нейните обитатели.

– Всичко това си струва да бъде запазено и единственият начин е, зачитайки Древните обичаи. Принципите, които ние, от глимерата, подкрепяме, са основата на онова, което се надяваш да осигуриш за дъщеря си… без тях, кой знае къде ще свърши тя.

Абалон затвори очи за миг.

Начаса гласът на другия аристократ придоби по-мек, по-ласкав тон:

– Кралят, чието име ти току-що спомена така почтително, е обвързан с нечистокръвна.

Абалон отвори рязко очи. Като всички членове на Съвета, той бе осведомен за кралското бракосъчетание, но нищо друго.

– Мислех, че е обвързан с Мариса, дъщеря на Уолън.

– Само че не е. Церемонията се е състояла едва година преди нападенията и всички предположиха, че кралят е удържал обещанието си към сестрата на Хавърс. Зародиха се обаче подозрения, когато известно време след това Мариса се обвърза с воин от Братството. По-късно благодарение на Тим – при тези думи Ичан кимна към адвоката – научихме, че Рот си е взел друга жена… която не е от нашата раса.

Възцари се мълчание, сякаш за да дадат на Абалон възможност да ахне от изумление. Когато той не се олюля от шока на изненадата, Ичан се приведе към него и каза бавно и отчетливо, сякаш говореше на умствено изостанал:

– Ако имат потомство, наследникът на престола ще бъде една четвърт човек.

– В ничии вени не тече напълно чиста кръв – промълви Абалон.

– Толкова по-жалко. Ала несъмнено ще се съгласиш, че има огромна разлика между далечна човешка примес и крал, който по същество принадлежи към тази скверна раса. Но дори да не си потресен от този факт, Древните закони са недвусмислени – кралят трябва да бъде чистокръвен вампир. А Рот, син на Рот, не може да ни осигури това в своя наследник.

– Ако предположим, че всичко това е вярно…

– Вярно е.

– Какво очаквате от мен?

– Само те уведомяваме за положението. Аз съм просто един загрижен гражданин.

Защо тогава се бе появил с подобно агресивно подкрепление?

– Е, оценявам желанието да ме държите информиран…

– Съветът трябва да предприеме нещо.

– Какво по-точно?

– Предстои гласуване. Скоро.

– С цел наследникът му да бъде лишен от правото да се възкачи на престола?

– С цел кралят да бъде свален. Той разполага с властта да промени законите, когато си поиска. Може да премахне това изискване и допълнително да отслаби расата. Трябва да бъде свален от престола законно и възможно най-скоро. – Аристок­ратът отново погледна към портрета на дъщерята на Абалон. – Вярвам, че на специалното заседание на Съвета твоето семейс­тво ще бъде представено от печата и герба ти.