Джос Стърлинг - Кристал

Задавих се от смях.

- Аз имам нещо, което може да изпъкне?

- О, я стига, Кристал! - рече тя енергично. - Изобщо не разбирам откъде ти е щукнала тази мисъл, че си грозна.

От огледалото например, помислих си аз.

- Това е просто абсурдно! Не искам да слушам повече. Ти не си от момичетата, които са само красиви, а от тези, чиито лица спират вниманието върху себе си. Много жени могат да минат за красиви, но се броят на пръсти онези, които могат да те поразят.

Ченето ми увисна. Но съгласете се - електрическата палка също може да те порази.

Веднъж започнала по темата, синьората се разгорещи и вече нищо не можеше да я спре.

- Виж само най-добрите модни агенции Те не се хвърлят върху онова, което всички смятат за красиво, а избират запомнящи се лица, модели, които могат да носят дрехите, а не да оставят дрехите да носят тях. Ето това, бела, си ти.

Охо! Леле! Охо! След две скапани седмици, неочаквано се почувствах висока три метра, но сега ми беше приятно.

- Благодаря. Ще отида да се преоблека.

Насърчителният мирис на лазанята във фурната ме окуражаваше и аз, без да бързам, започнах да се приготвям за вечерята. Все пак гостите, с които ми предстоеше да се срещна, бяха свикнали да общуват с най - изтънчените светски люде на планетата. Не исках да опозоря нито Венеция, нито себе си. Вгледах се в лицето си в огледалото, нанесох лек грим и се помъчих да видя онова, което синьора Кариера описа преди малко. Поразителна? Хъм. Все така виждах само себе си - катранени вежди, странно оцветени очи, буйна коса. Но може би ако се престорех, че съм красива, както тя ми беше казала, може би тогава щях да започна да се превръщам в човека, който тя виждаше, а не аз. Струваше да се пробвам. Добавих и едно колие, което бях направила от мъниста в дръзки цветове от венецианско стъкло, нанизани на сребърна тел, и чифт обеци, останали ми от Nonna. Вече бях готова. Огледах се в огледалото. Все така продължавах да не виждам никаква красота, но успях да видя нещо запомнящо се.

Режисьорът, Джеймс Мърфи, беше дружелюбен ирландец, макар и доста неспокоен в момента заради многомилионната продукция, която теглеше на гърба си. Не беше много висок - когато се ръкувахме, забелязах, че стърча над него с пет-десет сантиметра, но той компенсираше височината си с ширина. Под сакото си носеше сиво поло и дънки - калифорнийска разновидност на шефския костюм. Главната дизайнерка, Лили Джордж, беше удивително млада за длъжността си и според мен приближаваше трийсетте. Тя имаше непослушна руса коса, бледа кожа, тънка фигура и по необичаен начин съчетаваше деликатния си външен вид с дрезгав глас и груб смях. Допадна ми веднага.

Мърфи отпиваше от десертното италианско вино, изтегнат на древната кушетка на синьора Кариера. Трудно беше човек да полегне удобно на този уред за мъчение, но не вярвам на синьората да е имала достатъчно време, че да поседне на него и да установи този факт.

- Синьора, ако имаме време, дали ще можем да видим костюмите преди вечерята? Знаете каква визия се опитвам да пресъздам: потискащата вечер на Карнавала - час, в който на сцената излизат влюбените и похитителите. - Той нахвърли няколко щрихи на идеите си във въздуха и за малко не ни окъпа целите във виното си. - Нашият герой ще бъде облечен в характерния си черен костюм, но искам да бъде обграден от бляскавите цветове на чудатите костюми на гуляйджиите. Те трябва да бъдат негова противоположност: диви, цветни, шумни.

Филмът беше третият епизод на успешен шпионски трилър и в него главният герой - горчив съвременен вариант на Бонд - беше мъж, който по-често минаваше от страната на злото, отколкото на доброто. С него изгря звездата на актьора Стив Хю - само един тлеещ поглед на русия хубавец към камерата стигаше, за да смрази кръвта, да съблазни и да накара почитателките му да примират с копнеж.

О, май пропуснах да ви кажа - голям фен съм му.

Синьора Кариера кимна и се изправи.

- Да, имаме време да видим няколко костюма. Кристал ще дефилира пред нас.

Оставих колата си.

- Така ли?

Лили Джордж се надигна от канапето край прозореца.

- Отлично! Влюбих се в онези, които вече ни изпратихте. Извинявайте, че в последния момент поискахме да ушиете още няколко, но щом видя какво сте произвели, Джеймс просто се забрави и направи сцената много по-голяма. - Тя погледна режисьора с любящо отчаяние.

- Кой, moi? Да съм се забравил ли? Няма такова нещо. - Джеймс се усмихна широко.

- Покажете ми само как да ги съчетая, за да мога да дам напътствия на хората си в неделя как да облекат статистите.