Джос Стърлинг - Кристал

Той се усмихна под мустак.

- Чувал съм, но мен ако питаш, това е просто едно завъртяно име на учтивостта.

- Може да се изненадаш, но жените обичат към тях да се отнасят като с равни. Ако наричаш жените сред пациентите ти „сладкишче“, те ще те зашлевят със - почаках един миг - съдебна призовка.

Той се разсмя силно.

- У-ху! Не се тревожи, знам къде да тегля чертата. Ще гледам да се обръщам и към мъжете със „сладкишче“, за да не може никой да ме обвини, че не спазвам принципа на равните възможности. И благодаря ти, че си се загрижила за мен, Красавице.

- Спри да ме наричаш така. - Скръстих ръце на гърдите си.

- Добре. - Той забарабани по волана, задържа погледа си върху мен за кратко, после се обърна напред. - Ей, Кра... уважаемо мое изключително равноправно сладкишче, какво толкова направих, че да те разгневя? Всеки път, когато разговарям с теб, започваш да съскаш като разярена котка. Всеки миг очаквам да бъда раздран на парчета, съвсем като Авдрокъл.

Ацдро... Като кого?

- Просто не обичам хората да си дават ввд, че съм това, което очевидно не съм.

- А? - Той изглеждаше искрено учуден. - Тук ме изгуби.

- Не е толкова трудно. С тази външност всяко подмятане по мой адрес е или лъжа, или обида.

Той имаше наглостта да се разсмее.

Какво?

- Добре де, висока съм. Какво толкова! Не искам хората да ме съдят по външния ми вид, а по това коя съм.

- А, ти си едно от онези образовани момичета, които искат да будят възхищение с ума си, не толкова с красотата си, така ли? Чувал съм, че в Европа било пълно с такива. - Той си затананика някаква мелодия и плавно се изнесе, за да изпревари камиона отпред.

- Аз не съм образована - измърморих под нос.

- Странно. Тук момичетата обикновено се радват да получат комплимент и за двете. Обичам да карам хората, тоест момичетата - не съм от онези, които омайват със сладки приказки другия тип - та, обичам да карам момичетата да се чувстват добре в кожата си. И отвътре, и отвън. - Намигна ми така, че в лицрто ми нахлу кръв.

- Не се чувствай длъжен да опитваш и с мен.

Той въздъхна театрално.

- Ти си едно сложно коте.

- Коте!

Той се засмя.

- Знаех си, че ще се хванеш! Знаех си! Трябва да знаеш, скъпа, че „шегаджия“ е бащиното ми име.

- О, нима? А ти знаеш ли, че моето е „палачът на онези, които наричат момичетата „коте“?

- Не, не знаех. Не е много лесно за произнасяне май.

- Имайте си едно наум, господин Бенедикт.

- Щом казвате, госпожице Брук.

Той включи радиото, за да покрие тишината. „Хей, сестричке по душа“* на Трейн гръмна, но той бързо намали звука. Беше от онези шофьори, които си пееха и барабаняха в такт по кормилото, докато карат. Песента ми харесваше, но занапред щом я чуех, неизбежно щях да си спомням как той се поклаща на припева. А текстът - изобщо не ми се говори за него.

Най- накрая знаците ни осведомиха, че сме пристигнали на летището. Вместо да ме остави на входа, Хав пое по рампата към паркинга за кратък престой. Когато изключи двигателя, радиото замлъкна.

- Кристал, обещах на Трейс да те попитам нещо, преди да тръгнеш. - Неочаквано изцяло променен, той се почеса неловко по врата и сякаш облак премина по ясното му лице.

- Какво? Кажи де. Да не би да иска да свърша нещо за него във Венеция? Ще се радвам да помогна, наистина, макар да оставям впечатлението, че съм малко...

Той повдигна вежди, заинтригуван от неочакваната посока, в която се бях впуснала.

- Продължавай де: макар че си.?

- Мърморко?

Хав избухна в гръмък смях.

- Ти го каза! Ако беше едно от седемте джуджета, точно това име бих ти избрал!

- А ти кой си? Всезнайко?

- Позна от първия път. Той е моделът ми за подражание. Но Трейс ме помоли за съвсем друго нещо. Просто си е втълпил, че трябва да проверявам дали всеки савант, роден на същата дата като мен, не е сродната ми душа, дори това да изглежда, хъм, невероятно.

- И Даймънд е същата. Но, Хав, я ме погледни и ми кажи ти какво мислиш. Видях когато брат ти и сестра ми се срещнаха - бум! незабавна връзка, просто ей така. - Погледнах ноктите си внимателно. Бях смогнала да си направя френски маникюр в хотела и сега се престорих, че им се наслаждавам. - С нас май не е точно така, какво ще кажеш?

Той се усмихна кисело.

- Радвам се, че ти го каза. Да, така е - предполагам, че с теб сме на различни вълни.

- Ти си на американския канал, а аз на европейския.

Съвсем вярно. Но защо просто не го направим, за да мога да кажа, че поне сме опитали?

- Да го направим? - изписках аз и през ума ми затанцуваха валс какви ли не неудобни сцени с целувки в коли. Хав се засмя с тих, дълбок, плътен смях, койго неизвестно как ми напомни за отлежало червено вино.