Джо Абъркромби - Герои

— Можеш да се обзаложиш, че ще го направя, хитър шибаняк такъв, та ако ще да се наложи да изколя всичко живо в целия Север. Може — успя да промълви едва Горст.

Когато вдигна очи, Баяз вече се наместваше на един от столовете на масата.

— Така! — сплете пръсти Първия магус. — Каква е ситуацията, маршале?

Крой изпъна отривисто предницата на униформата си и тръгна към картата — беше толкова голяма, че се бе наложило да прегънат страните и, за да я съберат на най-широката стена в жалката всекидневна.

— Дивизията на генерал Яленхорм е тук, западно от нас. — Офицерската му палка изсъска по шумолящата хартия. — Напредва на север, изгарят ниви и села в опит да въвлекат северняците в битка.

— Мм.

На лицето на Баяз се изписа отегчение.

— Междувременно дивизията на лорд-губернатор Мид и болшинството от северняците на Кучето се придвижват на юг, за да обсадят Олесанд. Дивизията на генерал Митерик се намира в средата. — Палката на Крой отбеляза с почукване съответните позиции на картата с отработени, прецизни движения. — Готова да окаже подкрепа на коя да е от фланговите дивизии. Снабдителната ни линия се простира на юг, към Уфрит, обозът се придвижва по доста лоши пътища, на места просто кални пътеки, но все пак успяваме...

— Разбира се, разбира се — махна пренебрежително с ръка Баяз. — Не съм дошъл да се занимавам с подробностите.

— Но тогава.

Офицерската палка увисна във въздуха пред картата.

— Представете си, маршале, че сте зидар, натоварен със задачата да построи една от кулите на огромен дворец. Зидар, чиито умения и отдаденост на начинанието не подлежат на съмнение.

— Зидар? — зяпна Митерик.

— А сега си представете Висшия съвет като архитектите на строежа. Ние не се интересуваме от това, как ще нагласяте един камък върху друг, това не ни е работа, интересува ни цялостният облик на замъка. Политиката, не тактиките за постигането и. Армията е просто инструмент на управлението. И инструмент, който трябва да се използва според интересите на това управление. Иначе каква полза от него? Просто безобразно скъпа машина за. леене на медали.

Офицерите запристъпяха неловко на място. Да, точно каквото искат да чуят малките оловни войничета.

— Политиката на управлението подлежи на промени — отбеляза хладно Фелниг.

Баяз го изгледа като недоволен учител глупака, отговорен за ниския успех на целия клас.

— Светът е подвижен като река. И ние трябва да сме готови да се насочваме според течението. А предвид развоя на последните събития, боя се, че нещата потичат в нежелана посока. У дома селячеството отново е неспокойно. Военновременни данъци и така нататък. От неспокойни, по-неспокойни. — Той забарабани с пръсти по масата. — Новата сграда на Камарата на лордовете най-после е завършена и сега аристокрацията отново има къде да се събира и недоволства. И го прави. Роптаят надлъж и нашир. Очевидно недоволни са от липсата на напредък в Севера.

— Проклети празнодумци — възнегодува Митерик, потвърждавайки за пореден път максимата за това, че човек най-много мрази у другите това, което ненавижда в себе си.

— Понякога се чувствам като човек, строящ пясъчни замъци на пътя на прибоя. Гуркулите не спят, интригите им край нямат. Досега поне бяха само те. А сега имаме отново Змията от Талинс. Муркато. — При произнасянето на името лицето на Баяз се сбърчи, сякаш бе вкусил нещо горчиво. — Докато армията ни е ангажирана тук, проклетницата затяга позициите си в Стирия. Фактът, че Съюзът с нищо не може да и попречи, подхранва наглостта и. — Из офицерите се понесе вълна от патриотичен ропот. — Казано накратко, господа, цената на тази война, измерена в злато, престиж и пропуснати възможности, става прекалено висока. Затова Висшият съвет иска бързото и приключване. Естествено, бидейки войници, за вас военните действия са едва ли не от сантиментална стойност. Но не забравяйте, че от войната има полза единствено и само ако е по-евтина от алтернативите и. — Той внимателно щипна с два пръста прашинка от ръкава си, огледа я смръщено и я хвърли настрана. — Говорим за Севера все пак. Така де... какво толкова струва тази земя?

Във всекидневната се възцари пълна тишина. Накрая лорд-маршал Крой се покашля.

— Висшият съвет настоява за бързо разрешение на конфликта. имат предвид до края на есента ли?

— Краят на есента? Не, не. — Офицерите като един въздъхнаха шумно от облекчение. Което обаче се оказа доста прибързано. — Говорим за много по-кратък срок.