Джо Абъркромби - Герои

— Дау те вика.

Ваше Кралско Величество,

Преодоляхме напълно последствията от несполуката при Тихия проток и кампанията ни продължава. Независимо колко хитър и коварен противник е Дау Черния, лорд-маршал Крой го изтиква неуморно към столицата Карлеон. В момента сме на не повече от две седмици поход от града. Той не може да отстъпва вечно. Скоро ще е в ръцете ни, Ваше Величество може да разчита на това.

Вчера дивизията на генерал Яленхорм извоюва победа в малко сражение по билата на верига от хълмове на североизток от тук. Лорд-губернатор Мид напредва с дивизията си на юг към Олесанд, в опит да принуди северняците да разделят силите си и да ги въвлече в битка. Аз пътувам с дивизията на генерал Митерик, в близост до щаба на лорд-маршал Крой. Вчера колоната на обоза ни, разтеглена прекалено много заради лошите пътища, попадна на засада близо до село, наречено Барден. Благодарение на бдителността и храбростта на войниците от тила нападението им бе отблъснато с много жертви от тяхна страна. В сражението се отличи лейтенант Керн, който демонстрира изключителна смелост и даде живота си в отбраната на обоза, така оставяйки, доколкото ми е известно, съпруга и малко дете.

В колоните ни цари ред. Времето е добро. Напредваме добре, настроението е ведро, а бойният дух на мъжете — висок.

Ваш най-верен и смирен слуга,

Бремър дан Горст,

кралски наблюдател на военните действия в Севера

В колоните цареше пълен хаос. Дъждът се лееше като из ведро. Армията бе затънала в гнусната лепкава каша на пътя, а бойният дух на мъжете бе направо в калта. А моето настроение по-гнило от всичко гнило насред това море от разложение.

Бремър дан Горст си проби път през скупчината от окаляни, подгизнали от дъжда войници, които се влачеха като червеи, с нарамени, ръчкащи във всички посоки копия. Колоната се точеше като пресечено мляко в тясното гърло на бутилка, но онези отзад продължаваха да напират. Шляпаха крака, блъскаха се в хората пред тях, ругаеха и задръстваха все повече тясната ивица кал, която минаваше за път. Тук-там някой биваше изблъскан с псувня на уста встрани между дърветата. Горст закъсняваше и когато тълпата отпред се сгъсти, на свой ред започна да изблъсква встрани всеки, изпречил се на пътя му. От време на време някой се обръщаше да възрази, но щом видеше кой е зад него, веднага млъкваше. Познаваха го.

Противникът, спрял придвижването на армията на Негово Величество, се оказа един от собствените и фургони. Задните му колела се бяха приплъзнали встрани и вместо в обичайната кал до глезените на пътя, бяха затънали до оста в тресавището покрай него. По силата на онзи всеобхватен закон, че ако съществува вероятност нещо да се обърка, независимо колко малка, то със сигурност ще се обърка, фургонът бе спрял почти напряко на пътя. Кочияшът бичуваше с пяна на устата двата облещени от ужас коня, а половин дузина омърляни с кал войници се суетяха безпомощно и бутаха отзад. Мъжете от колоната се провираха през мокрия храсталак от двете страни на пътя и псуваха при всяко закачено в ниския шубрак копие, при всеки оплел се в краката им трънак и всеки отплеснал се в очите им клон.

Наблизо стояха трима млади офицери с почернели по раменете от дъжда пурпурни униформи. Двама си крещяха в лицата и сочеха с пръсти към фургона, а третият стоеше и гледаше отстрани, отпуснал небрежно ръка на лъскавата дръжка на сабята, все едно беше манекен в ателието на армейски шивач.

И с десет хиляди подбрани бойци, врагът не би успял да спре колоната им по-ефективно.

— Какво става тук? — провикна се настоятелно Горст и въпреки вложеното усилие, се провали напълно в опита си да прозвучи авторитетно.

— Господине, колоната на обоза няма място на този път!

— Глупости, господине! Пехотата трябваше да изчака преди...

Естествено, не разрешението на проблема е по-важно, а кой е виновен. Горст разбута с рамене офицерите и уверено зашляпа през калта. Намърда се сред наредените зад фургона войници, зарови ръце в тинята и напипа задната ос. Намести крака, пое няколко пъти рязко въздух и напрегна мускули.

— Давай! — изписка остро Горст, забравил за опитите да снишава глас всеки път когато говори.

Камшикът изплющя. Мъжете заръмжаха от усилие. Конете изпръхтяха. Калта изжвака под колелата. Горст цял се разтрепери от напрежението. Всичко наоколо се стопи — останаха само той и задачата му да измъкне колелата от калта. Изпъшка, изръмжа, накрая изсъска, цялата насъбрана злоба заклокочи в гърдите му, готова да се отприщи и разкъса на парчета фургона.