Джо Абъркромби - Герои

— Точно така.

— Ами ако Дау Черния не се държи прилично. Къде е моят залог?

Окото на Тръпката се отмести от Сеф и се прикова в Калдер.

— Аз съм твоят залог.

— И ако Дау се отметне от думата си, мога да те убия, така ли?

— Може да опиташ.

— Хм. — Коул Тръпката имаше едно от най-страховитите имена в Севера. Калдер от своя страна... — Ще ни оставиш ли да се сбогуваме?

— Защо не? — Тръпката се дръпна назад и само бледото блещукане на стоманеното му око остана видно в сянката на вратата. — Аз не съм чудовище.

— Е, обратно в гнездото на змиите — промърмори Калдер.

Сеф сграбчи ръката му и го погледна с ококорени очи, изпълнени със страх и вълнение. Почти същата смесица от ужас и нетърпение, които изпитваше и той.

— Не бързай, Калдер. Действай внимателно.

— Ще пристъпям на пръсти през целия път.

„Ако въобще стигна там“, помисли си. По-вероятно Тръпката щеше да му пререже гърлото и да изхвърли трупа му в някое блато.

Сеф стисна с два пръста брадичката му и я разтресе.

— Сериозна съм. Дау се страхува от теб. Баща ми казва, че само си търси повод да те убие.

— С право се страхува от мен. Ако не друго, аз съм син на баща си.

Тя стисна още по-силно брадичката му и го погледна право в очите.

— Обичам те.

Калдер сведе очи към пода и почувства рязко напиращите сълзи в очите.

— Защо? Не виждаш ли какво гнусно нищожество съм?

— По-добър си, отколкото си мислиш.

От нейната уста Калдер почти би повярвал.

— И аз те обичам. — Този път дори не се наложи да лъже. Спомни си колко бесня, когато баща му обяви годежа им. Да се ожени за тази чипоноса, с остър като бръснач език кучка? Сега с всеки ден я намираше все по-красива. Обичаше носа и, езика и — дори повече. Като нищо можеше да се откаже от всички жени на света заради нея. Придърпа я към себе си, примига, за да прогони сълзите, и я целуна. — Не се тревожи. Не горя от нетърпение да присъствам на собственото си обесване. Преди да усетиш, ще съм се върнал в леглото ти.

— С броня на гърдите?

— Ако така искаш — отвърна Калдер, докато се отдръпваше от нея.

— И никакво лъгане повече.

— Аз никога не лъжа.

— Лъжец — изрече безмълвно тя, преди пазачите да затворят след него вратата и да дръпнат резето, оставяйки Калдер в тъмния коридор, размекнат от мисълта, че никога повече няма да я види. Това наля неочаквана смелост в сърцето му и той забърза след Тръпката. Настигна го и стовари длан на рамото му Остана, меко казано, притеснен от това,

че усещането бе, като да удариш дънера на дърво, но вече нямаше връщане назад.

— Ако нещо се случи с нея, кълна се...

— Чувал съм, че клетвите ти не струват много.

Окото на Тръпката се плъзна към осмелилата се да го докосне ръка и Калдер побърза да я отдръпне. Може и рядко да проявяваше смелост, но никога не прекрачваше границата на здравия разум.

— Кой казва това? Дау Черния? Ако има някой в Севера, чиито клетви да струват по-малко от моите, това е копелето Дау — Тръпката не го удостои с отговор, но Калдер не беше човек, който лесно се отказва. Добрият заговор иска работа. — Да знаеш, от Дау никога няма да получиш повече от онова, което успееш сам да изтръгнеш от ръцете му Всъщност колкото по-верен си му, толкова по-малка ще е наградата ти. Сам ще се убедиш. Месото не достига, а около него гладни кучета колкото искаш

Здравото око на Тръпката се присви едва доловимо.

— Аз не съм куче.

За повечето мъже в Севера подобен отговор би бил достатъчен да изгубят дар слово, но за Калдер той бе просто пукнатина в каменния блок, където да забие длетото и да продължи да дълбае.

— Аз знам това — прошепна той, тихо и настоятелно, точно както Сеф допреди малко шептеше на него. — Повечето хора не виждат нищо отвъд страха си от теб, но не и аз. Аз знам какъв си. Страховит войн, естествено, но и мислител. Човек с амбиции. Човек с гордост. И защо не? — Калдер спря и се приближи затворнически до Тръпката, надвивайки всички инстинкти за самосъхранение, когато отвратителният белег се извърна към лицето му — Ако аз имах човек като теб до себе си, щях да го използвам много по-добре, отколкото Дау. В това можеш да си сигурен.

Тръпката вдигна ръка. На кутрето му блестеше кървавочервен рубин. Изпъна два пръста и подкани с жест Калдер, който вече нямаше друг избор, освен да се приближи още по-близо. Смущаващо близо. Дотолкова, че усети дъха на Тръпката по лицето си. Дотолкова, че да го целуне, ако реши. Дотолкова, че вече виждаше единствено отражението на неубедително нахилената си физиономия в металното око.