Крис Бънч - Кралят-воин

Не ни беше останало време за строеж на обсадни машини, но намерихме няколко в един голям складов двор. Това ни осигури мангонели и балисти и намали броя на жертвите. Други намерихме в един военен музей. Бяха изложени по-скоро заради красотата на дърворезбата и украсите, но след като подменихме кожените връзки, въжетата и изгнилото дърво, заработиха също толкова ефикасно като по-младите си братовчеди.

Сграда след сграда, улица след улица, каре след каре настъпвахме с бой към центъра на града.

Но почти към края на Жаркото време все още владеехме едва една трета от Никиас. Армията ми оредяваше, а воините на Тенедос се сражаваха все така упорито. Не бяхме успели да обкръжим града и можеха да получават продоволствие от север и от изток.

Трябваше ми съкрушителен удар — и си спомних за една легенда.

Бойците бяха строени за обща атака и им раздадоха малки омагьосани дървени късчета, които щяха да се превърнат във факли, щом се потъркат и всеки изрече над тях три определени думи. Бяха предупредени да очакват необичайни неща, да не изпадат в паника и да не губят надежда. Съжалявах, че не мога да поставя магове във всяка рота, за да ги успокояват, но всички магове бяха много заети. Някои хвърляха контразаклинание, за да не разкрие Тенедос нашия план. Останалите творяха свръхзаклинанието.

Ден преди това тридесет и девет — тринадесет по трима — магьосници бяха започнали монотонно:

И все така, отново и отново. В монотонно бръмчене, което се усилваше и усилваше, макар че никой от пеещите не повишаваше глас.

На деветия час около концентричните кръгове, в чиято среда върху черен пясък бяха изписани странни символи, бяха запалени мангали и послушници хвърляха в тях сухи треви — алое, махония, синя върбинка, мушкато, анасон, черен оман, листа от трепетлика. Мангалите димяха и пушеха, все едно че не искаха да пламнат.

След още девет часа, когато започна да се стъмва, Синаит, с Кимея и една друга могъща магьосница от двете й страни, и трите облечени в сини халати в чест на Варум, бога на водата, всяка пред своя мангал, започнаха своя припев:

Напевите се сляха, втъкаха се един в друг, почти като музика.

Песента на трите магьоснички се извиси. Послушници им подадоха купа със сол, купа с вода и малък наръч зелени клонки.

Синаит започна отмерени движения с клонките, другите две я последваха с купите. По сигнал и трите хвърлиха вода, сол и клонки в мангалите. Тлеещите огньове лумнаха и в същия миг всички други мангали угаснаха.

Пълна тишина, пълен мрак.

И тогава от нашите редици и от града се надигна вой, вопъл на пълно отчаяние.

Газовите огньове на Никиас, огньовете, които му бяха дали името Града на светлините, угаснаха.

И се понесоха писъци. Според легендата, ако дадените от боговете огньове на Никиас угаснеха, Нуманция беше обречена.

Всичко бе потънало в мрак, в ужас и безнадеждност.

Офицери и сержанти, не по-малко уплашени от всички останали, зареваха да се запалят факлите и пламъците затрептяха по редиците ни.

Извиках на отделението тръбачи, сигналът проехтя в нощта и бойците ми тръгнаха напред. Отначало се движеха бавно, с неохота, после — все по-бързо. Дълго удържаните позиции падаха, враговете излизаха от тях, вдигнали високо ръце и с облещени от ужас очи.

Първата вълна се понесе напред, както бе заповядано, като подминаваше гнездата на съпротива. Втората и третата вълни настъпиха срещу тези последни опори и ги пометоха.

Движехме се бързо напред и нямах друг избор, освен да включа резервите си и настъплението да продължи. Изпратих конни вестоносци да изтеглят спешената кавалерия и да се върнат при конюшните. Вече се биехме по чисти улици, сред неразрушени сгради, и имаше място за конницата ми.

Изведнъж мракът посивя. Можех да виждам. Отпуснах се вяло в седлото; бях изгубил глас.