Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

Чаросплетниците бяха отговорни за въвеждането на зловещия обичай по избиването на деца преди повече от сто години. Те владееха дарбата да съзират знаците, реейки се из Чаросплетието, и да откриват всички прояви на поквара и омърсяване на човешката чистота. Въпреки че по правило бяха доста саможиви и предпочитаха да останат в разкошните си благороднически палати или в планинските си манастири, те веднага правеха изключение, станеше ли въпрос за някое Различно дете. Чаросплетниците пътуваха от градове към села и обратно, появяваха се на фестивали и събори, където не само учеха обикновените хора как да разпознават Различните, но и ги принуждаваха да предадат децата, които криеха. Посещението на Чаросплетник в който и да е град се смяташе едва ли не за събитие с религиозна значимост и хората изпитваха страх и благоговение, едновременно отблъсквани и запленявани от странните мъже с непроницаеми Маски. Те слушаха проповедите на Чаросплетниците и предаваха мъдростта им на своите деца. Въпреки че съдържанието на проповедите никога не се променяше, Вещерите с Маски бяха неуморни и тяхното слово до такава степен се бе запечатало в душата на жителите на Сарамир, че на хората то им звучеше познато като детските песнички и майчиния глас.

Вирч изчака изражението на Анаис да омекне, преди да продължи.

— Какво мисля по въпроса няма никакво значение. Трябва да сте готова за гнева на семействата. Детето, което сте родили, е Различно за тях. За тях няма да има никаква разлика между Лусия и изкривените, слепи, уродливи деца, с които Чаросплетниците трябва да се занимават всеки ден. И в двата случая става въпрос за… отклонения . До днес те са вярвали, че родът Еринима има наследник. Болен, навярно — предполагам, че това е било извинението ви, задето сте я криели — но все пак наследник. Сега те разбират, че не е така и се появяват много неизвестни…

— Така е , Вирч — натърти Анаис. — Детето ми ще се възкачи на трона.

— При положение че е Различна? — изкикоти се Вирч. — Съмнявам се.

Анаис се обърна към фонтана, за да скрие здраво стиснатите си устни. Тя знаеше, че Чаросплетникът казва истината. Хората никога нямаше да приемат един Различен за владетел. Ала какъв друг избор имаше?

Освен че се научи да говори феноменално рано, Лусия не бе давала външен изблик на възможностите си, преди да стане на две жътви, но Анаис усещаше. Ако трябваше да бъде честна пред себе си, тя знаеше инстинктивно, още в началото на бременността си, че детето в утробата й не беше съвсем обикновено. Отначало не смееше да повярва — ала по-късно, когато се сблъска с реалността на ситуацията, това вече не я интересуваше. Изобщо не каза за това на лечителя си — той щеше да я посъветва да отрови детето. Не, нямаше да се откаже от Лусия за нищо на света!

Навярно това щеше да бъде нейният крах. Може би, ако се бе отказала от Лусия, впоследствие щеше да роди поне няколко здрави деца. Ала Анаис бе направила своя избор и усложнените обстоятелства покрай раждането на дъщеря й я бяха направили безплодна. Вече не можеше да има други бебета — Лусия щеше да си остане единственото дете, което някога щеше да има. Единственият наследник на трона на Сарамирската империя.

Затова тя бе решила да скрие детето си от очите на света, съзнавайки, че хората щяха да я презират. Нямаше да обърнат никакво внимание на нежната й природа и замечтаните й очи; щяха да видят само едно създание, което не бе човек , което трябваше да бъде открито и унищожено, преди заразата му да поквари чистотата на жителите на Сарамир. Мислеше си, че детето щеше да се научи с времето да крие способностите си, да ги управлява и потиска, но сега тази надежда беше разбита. Как изобщо бяха могли да научат за това? Тя бе толкова предпазлива и така ревностно пазеше дъщеря си от очите на онези, които можеха да я наранят!

Тази страна беше болна, помисли си Императрицата с горчивина. Болна и прокълната. Всяка година все повече и повече деца се раждаха Различни, все повече бяха хлапетата, екзекутирани от Чаросплетниците. Имаше дори Различни животни и растения. Земеделците се оплакваха, че самата земя е станала зла, понеже цели реколти израстваха с деформации. Заразата се разпространяваше и разпространяваше от десетилетия и никой нямаше и най-малка представа какво представлява, нито пък откъде идва.

Вратата се отвори рязко със сила, която я накара да потрепери, и съпругът й нахълта в стаята, истинска черна кула от ярост.