Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

Стаята бе празна, но той усещаше присъствието на трима от неговите братя. Докато ги чакаше, си помисли за новините, за които трябваше да докладва.

Още не можеше да повярва как бе успяла да остане скрита толкова дълго време. Престолонаследничката — Различна… Защо не бе успял да разбере това по-рано? Едва когато бе започнал да чува оплакванията на уплашените слуги за призрачното момиче, което бродело по коридорите на Цитаделата посред нощ, бе започнал да подозира, че нещо не е наред. Тогава беше започнал с проучването си, претърсвайки Цитаделата за резонанси и потрепвания в Чаросплетието, които да издадат присъствието на този, който ги предизвиква, досущ както паякът усеща чрез паяжината си движенията на уловилата се муха.

Не успя да открие нищичко. И въпреки това определено ставаше нещо. Каквото и да предизвикваше тези явления, беше или твърде ловко, за да не бъде забелязано от него, или имаше коренно различен характер.

Впоследствие търсенията му се увенчаха с плодове и той откри следата от бродещия из коридорите на Цитаделата призрак — финото трептене във въздуха при нейното движение, което бе почти незабележимо. Но въпреки че се приближаваше все по-близо и по-близо с течение на времето, никога не успя да я засече; тя винаги му се изплъзваше. Зъбите на безсилието го гризяха и усилията му ставаха все по-неистови; това обаче сякаш правеше бягствата й още по-лесни. Докато един ден един от шпионите му подслуша как Анаис се съветва с един лечител за странните сънища на дъщеря си и връзката бе направена.

Като повечето хора, и той никога не беше виждал дъщерята на Императрицата, обаче я бе шпионирал от време на време. Престолонаследничката беше твърде важна за него, че да се примири с желанието на майка й момичето да бъде държано в тайна, далече от хората. Той веднага се досети, че детето изобщо не беше толкова болно, колкото майка му го изкарваше, но също така знаеше, че има достатъчно причини момиче с подобно значение да бъде държано на безопасно място. Вирч отдаваше това на параноята на Анаис по отношение на собствената й дъщеря — единственото дете, което някога щеше да има — поради което бързо бе забравил за нея. Това не изглеждаше толкова важно за момента и докато сезоните се изтъркулваха, Престолонаследничката съвсем излезе от размътеното му съзнание.

Вярата в собствените му способности го доведе дотам да подцени ролята на щерката на Анаис по отношение на първоначалните си разследвания за бродещия призрак; иначе със сигурност би почувствал нещо, ако тя наистина беше необикновена. Вирч не я бе огледал по-отблизо, защото си мислеше, че още първия път, когато я бе шпионирал, щеше да забележи отклоненията.

В нощта, когато чу за сънищата на Престолонаследничката, бе използвал Маската си, за да я потърси, да открие какво всъщност представляваше тя. Въпреки това, когато се опита, се оказа невъзможно да я намери. Знаеше коя е и къде се намира, ала момичето все още бе невидимо за взора му. Съзнанието му сякаш се плъзгаше над нея; тя бе неуловима. Яростта от неуспеха му беше неописуема и струваше живота на три деца. А през цялото това време Различната се бе спотайвала под носа му; трябваха му цели осем години да разбере това!

Сега знаеше, че си има работа със същество, което не приличаше на нищо друго, с което се бе сблъсквал преди. Той обмисли внимателно какво представляваше момичето и какво можеше да направи занапред и внезапно се почувства застрашен от нея.

И въпреки всичко отчаяно продължаваше да се нуждае от доказателство — но такова, което по никакъв начин да не може да се свърже с него. Ето защо изпрати известие на Чаросплетника на Сонмага ту Амача, който посъветва Баракса си да наеме верига посредници, чрез които да се сдобият с кичур от косата на Престолонаследничката. В случай че някой проследеше следата, щеше да открие, че тя води до вратата на Сонмага ту Амача; единственият, който знаеше за намесата на Вирч, беше самият Чаросплетник на Сонмага — Бракч.

Окончателно решение, че дадено дете е Различно, можеше да се вземе от Чаросплетник само в случаите, когато той е виждал въпросното дете или разполага с част от тялото му, която да проучи. С кичура от косата на момичето Бракч бе способен да убеди Сонмага в истинността на твърдението си.

Това дете представляваше заплаха, която трябваше да бъде елиминирана. Независимо че ситуацията още не бе фатална, момичето имаше потенциала да се превърне в голяма заплаха за Чаросплетниците. С много пари Баракс и другите знатни фамилии можеха да разрешат проблема вместо него, но ако не успееха…