Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

Дурун беше в лошо настроение. Предната нощ бе гулял до ранни зори. Императрицата се бореше за оцеляването на семейството си, без да щади силите си, обмисляше тактики и изслушваше доклади, а той се бе измъкнал, за да се налива с алкохол. Когато малко преди разсъмване беше дошъл в ложето й, тя го бе отблъснала. Споменът за бясната им караница, съчетан с утринната задуха, махмурлука му и обстоятелството, че не бе мигнал предната нощ, за да седи в момента в проклетата тронна зала, беше изострил раздразнителността му до максимум.

Вратите се отвориха и прислужникът обяви:

— Госпожица Мишани ту Коли от рода Коли.

Посетителката влезе, облечена в тъмносиня роба, а разкошните й коси бяха пристегнати с кожени ленти в подобаващ цвят. Бледите й, изящни черти изглеждаха непроницаеми и спокойни — неизменната й маска, която тя слагаше всеки път, когато се появяваше в императорския двор. Зад нея и малко встрани пристъпваше Асара, облечена в обикновено бяло, а ръцете й бяха скръстени пред нея, както подобаваше на една прислужница. Червените кичури в косата й бяха изчезнали, защото бяха прекалено ефектни за сегашния й сан; и тя изкусно бе потъмнила малко лицето си, лишавайки го от бледността му, за да притъпи малко съвършените си черти. Двете се приближиха по плочките от лач до изящните тронове от меко дърво и скъпоценни метали, където стройната, светлокоса Анаис седеше до високия си, суров и тъмнокос съпруг, облечен от главата до петите в черно.

— Не ти липсва дързост, Мишани — отбеляза Дурун преди още да са си разменили официалните поздравления.

Девойката го стрелна с поглед, а лицето й остана съвършено спокойно, сякаш изобщо не бе чула хапливата му забележка.

— Императрице Анаис ту Еринима — започна тя, покланяйки се, след което се обърна към мъжа в черно, дарявайки и него с поклон. — Император Дурун ту Батик. Бихте ли ми казали защо моето присъствие представлява обида за вас? — Момичето говореше в официалния стил, използван само за обръщения към Императора или Императрицата, въпреки че думите на Дурун далеч не бяха толкова учтиви.

Анаис я изгледа хладно от трона си.

— Недей да играеш игрички, Мишани. Единствено заради по-особените обстоятелства, съпътстващи този ден, се съгласих да те видя. Кажи какво те води тук.

Това не беше на добро, помисли си девойката. Изобщо не беше на добро. Случило се бе нещо, за което тя нямаше никаква представа. Посещението й при Императрицата бе изцяло на приятелски начала, въпреки че същинската му цел беше друга. Тя бе пожелала да се срещне с Анаис веднага след пристигането си, пренебрегвайки обичайния етикет, защото за плана на Либера Драмак бе от изключителна важност Анаис да не бъде при Лусия тази сутрин. Всичко можеше да се провали, ако Императрицата — и неизбежната й свита — беше наблизо, когато направеха опит да отвлекат детето; секретният характер на операцията беше от огромно значение, защото никой не трябваше да знае кой е отговорен за изчезването на Престолонаследничката. Всеки друг можеше да бъде ликвидиран, но не и Императрицата; ако тя се намираше в близост до дъщеря си, отвличането щеше да стане невъзможно. Щеше да има твърде много стражи. Благородното потекло на Мишани позволяваше девойката да послужи за примамка, която да отвлече вниманието на Анаис, докато същинската работа се вършеше на друго място.

Ала какво бе направила Мишани, че да заслужи това враждебно отношение? Не, това не предвещаваше нищо хубаво.

— Дойдох да ви предложа своята преданост — рече момичето. Наподобяващият лай смях на Дурун огласи помещението, ала девойката не му обърна внимание. — Когато ви посетих последния път и вие ме запознахте с Лусия, намеренията ми още бяха неясни. Въпреки че баща ми ви се противопостави и се съюзи със Сонмага ту Амача, искам да знаете, че можете да разчитате на цялата подкрепа, която мога да ви предложа. Моля ви да ми простите прибързаността на тази среща, но поисках да ви видя толкова скоро, за да мога да ви кажа тези думи, преди везните на конфликта да са се наклонили на една или друга страна. Накъдето и да се наклонят отсега нататък, вие и дъщеря ви можете да разчитате на моята преданост.

— На твоята преданост ? — извика Дурун недоверчиво, скачайки на крака. — Богове, сигурно още съм пиян! Тук стои дъщерята на Коли и ни предлага своята силна десница, при положение че не е минал и един ден, откакто баща й предаде Сонмага, а в момента щурмува стените на Аксками! Какво знаеш ти за предаността? В момента предаваш баща си, като действаш против неговата воля! Неговата предателска кръв тече и в твоите вени. Какво изобщо можеш да ни предложиш, Мишани? Ще можеш ли да накараш баща си да се откаже от атаката над столицата? Отговори ми! Какво ще ни предложиш?