Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

— Богове! Там има още едно! — извика някой и Кайку мълниеносно насочи вниманието си към второто създание, което тъкмо изпълзяваше от друг тунел. То изглеждаше като съсухрен скелет, наполовина разложен труп, чиято долна челюст бе увиснала на една страна, придържана единствено от две тънки ивици гнила плът. Създанието започна да се влачи към тях — независимо от това, че главата му бе клюмнала, пронизващият блясък на очите му не се отделяше от хората в центъра на помещението.

— Какви са тези прокълнати твари? — прошепна Юги.

— Маку-шенг — отвърна Кайлин. — Духовете на нечистата вода. Взели са мъртъвците, които са намерили тук долу, и са присвоили телата им.

— Още едно! — извика някой. Това бе гротескно дебело и голо, като в едната страна на шкембето му зееше огромна рана с назъбени краища, през която се виждаха разлагащите се, хлъзгави намотки на червата му.

— И тук!

— Тук също!

Бяха обградени. Демоните не направиха опит да се приближат повече — вместо това продължиха да се взират свирепо в хората. Някакъв шепот пробяга в залата, подобен на съскане. Очевидно тварите разговаряха помежду си с недоловими за човешкото ухо тонове. Кайку трепереше неудържимо.

Внезапно дългокосият демон вдигна отвратителната си ръка, посочи към нея и нададе пронизителен вой. Косата се отметна назад от лицето му и девойката видя ужасяващата картина на набръчкана, провиснала плът и дълги, прогнили зъби; в следващия момент тварите се нахвърлиха върху тях.

Съществата заприиждаха отвсякъде, изскачаха от тъмните проходи и се стрелваха в залата, а туловищата им подскачаха, докато атрофиралите им мускули ги движеха напред. Пушката на Юги гръмна първа; пукотът от изстрела отекна във всички тунели наоколо. Главата на тлъстия маку-шенг експлодира сред мокър дъжд от парченца кости и кървави съсиреци, след което подпухналото му тяло цопна тежко във водата. Тези, които носеха фенерите, изтеглиха мечовете си, замахвайки към надигналата се вълна от мъртва плът, отпаряйки костен мозък и разрязвайки сухожилия. Гниещите открай време туловища на съществата се разполовяваха на късове под ударите на остриетата, плясвайки във водата; ала в следващия момент същите разчленени твари се връщаха отново, цамбуркайки из мръсната вода, докато накълцаните им крайници се гърчеха безпомощно зад тях.

— Те не умират! — извика един мъж, след което закрещя, когато едно от създанията се вкопчи в него, а изгнилите му зъби се впиха в гърлото му. Писъкът му прерасна в гъргорене и фенерът му пльосна във водата, надавайки предсмъртно изсъскване. Светлината в помещението рязко намаля, а сенките около ужасните разложени фигури, които ги нападаха, станаха още по-гъсти.

Кайку веднага насочи пушката си към дългокосия демон, който се приближаваше към нея, натисна спусъка, ала… не се чу никакъв изстрел. Барутът й се бе навлажнил твърде много, за да припламне. Оголил почернелите си дълги зъби, демонът се хвърли към нея, и в този миг Тейн се озова между нея и съществото, надавайки вик, а мечът му потъна дълбоко в изгнилия гръден кош на неживата твар. Кайку трескаво отстъпи назад, захвърляйки пушката си във водата и изваждайки собствения си меч, ала демонът вече се бе отдръпнал с вой, завъртайки толкова рязко тялото си, че мечът на младежа се счупи. Онова отстъпи няколко стъпки назад, очите му горяха от стаената в тях злина, и след секунда друга твар изскочи внезапно от водата пред Тейн. Ледените пръсти се впиха в него и извитите зъби потънаха в плътта на крака му.

Младежът извика агонизиращо, олюля се назад и нанесе мощен удар отгоре-надолу с остатъка от меча му; ала макар че откъсна по-голямата част от гърлото на съществото, то продължаваше да го стиска свирепо, раздирайки бедрото му и ръфайки месото с острите си зъби. Мечът на Кайку сякаш искаше да се изплъзне от хватката й, обаче тя съумя по някакъв начин да го стовари върху раменете на противното създание; ударът се оказа достатъчно силен, за да го накара да изпищи от болка и да пусне крака на Тейн. Докато то се скриваше под водата, Тейн вдигна ранения си крак и го хрясна върху черепа на гадината, размазвайки го на кървава каша върху хлъзгавото каменно дъно.

Кайку почувства раздвижването в Чаросплетието около себе си и внезапно осъзна, че Кайлин се е намесила в схватката. Очите й бяха станали тъмно, пурпурночервени, възвестявайки надигането на Различните й сили. Три от маку-шенгите бяха запратени към стените на залата от нейната кана , където натрошиха и малкото си оцелели кости. Заобиколилите ги същества отстъпиха назад, след което се нахвърлиха върху хората с удвоена ярост. Кръгът на отбраняващите се бе разкъсан под напора на свирепата атака, а светлината на фенера до Кайку изведнъж изгасна, потапяйки ги в мрак. Неясен силует се стрелна към нея; тя го отблъсна и усети как нещо студено и зловонно опръска бузата й, докато мечът й се забиваше в неживата плът. Тя отстъпи в ужас към шахтата в центъра на помещението, ала в следващия момент стомахът й се преобърна, зави й се свят, девойката изгуби равновесие и цамбурна в ледените, нечисти води, които с тих плясък я приеха в гнусните си обятия.