Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

Заелис ги въведе в малка, тъмна стая, служила навремето като баня за пазачите и затворниците. Два примитивни душа плюеха вода върху хлъзгавите плочки от черен камък. На една поставка в ъгъла се издигаше купчина дрехи.

— Водата все още тече, както виждате. Някак си успях да накарам душовете да проработят, ала за нещастие после не можах да ги спра. Бъдете бързи — инструктира ги Заелис.

Изплакнаха се по двойки; жените първо. Водата беше хладка и чиста, затоплена от слънцето благодарение на откритите тръбопроводи, разположени някъде нависоко. След като се поизчисти от мръсотията, доколкото можа, Кайку намъкна мъжките дрехи, докато Асара се нагласи къде-къде по-добре. На девойката не й пукаше особено. Мъжките облекла й прилягаха толкова добре, колкото и женските, и тя се съмняваше, че някой ще заподозре нещо. Облечена в простички сиви панталони и широка риза — загърната отдясно-наляво в съответствие с дамската мода — тя излезе от банята, изглеждайки доста по-чиста и спретната в сравнение с преди.

След като и останалите си взеха душ и се облякоха, Заелис ги инструктира да оставят онези оръжия, които не могат да бъдат скрити. Мъжете се възпротивиха при тези му думи, ала учителят на Престолонаследничката само ги изгледа с огнен взор и те веднага се усмириха.

— Слугите не носят мечове и пушки! — отсече той. Мисията ни е тайна. Ако се стигне до бой в сърцето на Императорската цитадела, дълбоко се съмнявам, че някой от нас ще оцелее, независимо дали е въоръжен, или не. Пърлок ще пази оръжията ви.

Кайку се вгледа в някогашния крадец, който изглеждаше почти засрамен заради това, че няма да ги придружи. Той обаче беше изпълнил своята задача; бе ги завел до Цитаделата и нямаше смисъл да се подлага на допълнителни рискове. Заелис можеше да проникне в градините на покрива много по-лесно от него. Освен това Пърлок беше техният водач извън Цитаделата и поради това бе твърде ценен, за да си позволят да го изгубят. Той щеше да ги чака тук и да ги поведе, когато му дойдеше времето, обратно през каналите към свободата.

Шестимата оцелели поеха през запустелия затвор и не след дълго стигнаха до масивна ръждясала решетка; щом я отместиха и се промъкнаха през нея, се озоваха в някакво хранилище, пълно с буркани с изсушена храна. Решетката се намираше на нивото на пода, зад няколко чувала в ъгъла на складовото помещение. Кайку предположи, че входът към старата тъмница е бил зазидан преди много време, ала този затънтен проход е останал незабелязан.

— Оттук нататък сте слуги — каза им Заелис. — Дръжте се като такива. Моето присъствие ще е достатъчно, за да избегнем неудобните въпроси.

Изричайки тези думи, той ги поведе от хранилището навътре в коридорите на Цитаделата.

Зад прорезите на бронзовата Маска недовиждащите очи на Върховния Чаросплетник Вирч изведнъж се отвориха.

Намираше се в покоите си. Някакъв измършавял чакал обикаляше наблизо, похапвайки каквото можеше да намери. Вирч бе поискал да получи чакал преди два дена; поради каква причина обаче, не можеше да си спомни. Предпазливото животно бе успяло да оцелее досега, изплъзвайки се от лапите на стареца. Той подозираше, че чакалът му трябваше да проследи онова малко създание, което продължаваше да се спотайва някъде наоколо, ала очевидно това решение не беше сред най-разумните му постъпки.

Не беше виждал момичето от седмици и бе абсолютно сигурен, че не я е убил. От време на време се натъкваше на следи, които му показваха, че тя е жива — изчезваше храна, предмети биваха размествани. Тя определено се намираше в някоя от многобройните стаи на покоите на Вирч, търсейки изход, ала не намирайки нищо. Колко ли хитра трябваше да бъде, за да не я види толкова дълго време! Той почти й се възхищаваше.

Още едно необичайно потрепване в Чаросплетието и Вирч се сети какво го бе разбудило от унеса му. По деформираното му лице пробягна тръпка на угриженост, макар че това едва ли можеше да си проличи по чертите, изкривени от злокобното въздействие на вещерския прах от Маската му. Бе се захванал с делата си още в ранни зори, протягайки пипалата на съзнанието си извън Цитаделата. Имаше толкова много пионки, които чакаха да влязат в играта, чието поведение зависеше от него. Жизненоважно беше да е нащрек, да е готов да коригира своевременно всяка непредвидена дреболия, която можеше да обърка днешните събития, защото бъдещето на Чаросплетниците зависеше изцяло от тях. До здрачаване позицията на кастата му щеше да бъде непоклатима.