Крис Удинг - Вещерите от Сарамир

— Заелис — изсъска тя в момента, когато наблизо нямаше нито един слуга, — Вирч ни търси. Заведи ме на някое сигурно място. Не мога да се справя с него тук.

Лидерът на Либера Драмак кимна едва забележимо. Той ги поведе по един тесен проход, отклоняващ се от главния коридор, минаващ покрай помещения, в които се виждаха големи корита, пълни с гореща вода, където бяха накиснати дрехи. Слугините разбъркваха водата с големи дървени прътове. Кайку изведнъж изпита странното усещане, че е наблюдавана. Дали Чаросплетниците бяха успели да узнаят за нея по някакъв начин? Можеха ли да почувстват обета, който бе положила пред Оча да им отмъсти? Струваше й се, че въздухът гъмжи от движение, че мръсни пръсти пробягват под повърхността на зрението й, извършват се невидими действия, долавяни единствено от Различните й инстинкти. Усещаше как в нея се надига желанието да се зарее в Чаросплетието, как нейната кана изгаря от нетърпение да стори това, ето защо стисна зъби и се помъчи да потисне този импулс.

После внезапно времето сякаш забави своя ход, а тя бе осенена от предчувствието за ужасно бедствие, което се стовари върху раменете й като оловно наметало. Девойката се препъна, несигурна по какъв начин бе разбрала това; знаеше само, че нещо лошо ще се случи — нещо неизбежно. Интуицията й я предупреди, че вече е прекалено късно, че в момента единственото, което можеше да направи, бе да чака, обзета от ужас, това ужасно нещо да се случи. Видя как Кайлин се обръща бавно към нея, като че ли въздухът се беше превърнал в лепкава каша, и когато очите им се срещнаха, разбра, че Сестрата е почувствала същото.

В следващия миг светът експлодира.

За един ужасен миг Мишани бе убедена, че стражите на Императрицата ще я обезглавят, докато бе застанала смирено пред владетелката, като някаква обикновена слугиня, без ритуалите, съпътстващи екзекуцията на хората с благороден произход. После усети грубите ръце, които я сграбчиха за раменете и я повдигнаха. По същия начин се отнесоха и с Асара. Анаис и Дурун седяха на троновете си и ги наблюдаваха отвисоко — лицето на Императрицата беше безстрастно, а на Императора — изкривено от самодоволна усмивка. Щяха да я отведат на съответното място и там да отделят главата от раменете й. Все пак бе аристократка, дори и да беше враг. Щяха да й позволят да умре по достоен начин заедно с прислужницата й, а не на пода на тронната зала на Императрицата.

Баракс Мос продължаваше да стои в единия край на подиума и да я гледа невъзмутимо. Тя срещна погледа му и не откри нищо там. Нямаше кой да помогне на нея и Асара. Часът им бе ударил.

После настъпи хаосът.

Оглушителен рев разтърси Цитаделата из основи. Стражите, които бяха сграбчили двете жени, се олюляха и отстъпиха назад, за да възстановят равновесието си. Миг по-късно избухна втора бомба, този път по-близо. Залата се разтресе, таванът изведнъж се напука и от него се посипа дъжд от камъни. Стражът, който държеше Мишани, се строполи на земята, повличайки я със себе си. Чуха се изплашени крясъци, които изведнъж нараснаха многократно, след като грохотът на трети, по-отдалечен взрив се усети в помещението. Дурун се опита да се изправи на крака и трябваше да се хване за облегалките на трона си, за да запази равновесие. Баракс Мос се оглеждаше трескаво наоколо, а на лицето му бе изписано объркване и гняв.

— Какво става? — извика Анаис със смесица от страх и възмущение в гласа си. — Какво става?

— Нападат Цитаделата! — изкрещя някой.

Вратите на тронната зала рязко се отвориха и вътре влетяха няколко дузини императорски стражи с извадени мечове. Мишани, която бе успяла да се измъкне от хватката на мъжа зад нея, си помисли, че бяха дошли, за да се присъединят към събратята си, ала само след миг разбра, че греши. Тези мъже не бяха дошли тук, за да пазят някого или нещо. Те идваха да убиват.

Мечовете проблеснаха на сутрешното слънце, докато се издигаха във въздуха, след което се врязаха в брони, мускули и кости. Тези императорски стражи, които не бяха повалени на земята от експлозията, не реагираха достатъчно бързо; съсякоха ги преди да извадят оръжията си. В тронната зала настъпи страшен смут — тези стражи, които не бяха посечени, се втурнаха веднага да защитят Императрицата. Мъжът, който бе държал Мишани, я сграбчи за глезена, щом видя, че тя се опитва да се измъкне, ала девойката го изрита здраво в лицето; чу се противен хрущящ звук, ознаменуващ счупването на носа му, и стражът се отпусна безжизнен на земята. Внезапно Асара се озова до нея, помагайки й да се изправи на крака; и нейният пазач лежеше проснат на пода, сполетян от сходна съдба.