Тери Брукс - Потомците на Шанара

Пар вече отдавна го нямаше. Не би трябвало да му е отнело толкова време.

Бързо погледна към тъмния вход на Гробницата. Реши да чака още пет минути и след това да влезе.

Римър Дол се спря на десетина стъпки от Пар, посегна небрежно и отметна качулката си. Лицето му беше без маска, но на тази светлина едва се различаваше. Но това нямаше значение. Пар би го познал навсякъде. Единствената им среща преди много седмици в „Сините бакембарди“ не бе нещо, което можеше да се забрави. Беше се надявал никога да не се повтори, но ето, че пак бяха лице в лице. Римър Дол, Първият Търсач на Федерацията, човекът, който го бе последвал из целия Калахорн и на няколко пъти почти го беше стигнал, най-накрая успя.

Вратата, през която беше влязъл Пар, все още бе отворена и той се приготви да бяга.

— Почакай, Пар Омсфорд — каза другият, сякаш четеше мислите му. — Толкова ли бързаш да избягаш? Така бързо ли се плашиш?

Пар се поколеба. Римър Дол беше голям, мускулест мъж, а лицето му беше толкова сурово с червената си брада, като че бе изсечено от камък. Но гласът му — и Пар не бе забравил това — беше тих и увещаващ.

— Не трябва ли да чуеш първо какво имам да ти казвам? — продължи големият мъж. — Доста време чакам тук за да говоря с теб. С какво мога да те нараня?

Пар отвори широко очи:

— Чакал си ме?

— Разбира се! Тук трябваше да дойдеш рано или късно, след като си решил да търсиш Меча на Шанара. За него си дошъл, нали? Разбира се, че е така. Е, прав бях, като те чаках, нали? Имаме много неща за обсъждане.

— Не бих го помислил — умът на Пар работеше. — Опита се да арестуваш Кол и мен във Варфлийт. Затвори родителите ми в Шейди Вейл и окупира селото. Преследваш мен и хората около мен със седмици.

Римър Дол скръсти ръце. Пар отново забеляза, че лявата е с ръкавица до лакътя.

— Да предположим, че ти стоиш там, а аз тук. Ще можеш да си тръгнеш, когато поискаш, а аз с нищо няма да ти попреча.

Пар си взе дълбоко дъх и отстъпи.

— Не ти вярвам.

Големият мъж повдигна рамене.

— И защо да ми вярваш? Искаш ли Меча на Шанара или не? Ако го искаш, ще трябва първо да ме изслушаш. След това можеш да го вземеш със себе си, ако пожелаеш. Съгласен ли си?

Пар усети как косъмчетата на врата му предупредително настръхват.

— Защо ще предлагаш подобно споразумение след всичко, което направи, за да ме спреш да стигна дотук?

— Да те спра ли? — другият се засмя с лек и приятен смях. — Пар Омсфорд, попитал ли си ме някога за Меча? Помислил ли си, че мога просто да ти го дам? Нямаше ли да е по-лесно, вместо да се прокрадваш през града като обикновен разбойник? — Римър Дол бавно поклати глава. — Има толкова неща, които не знаеш. Защо не ме оставиш да ти ги кажа?

Пар се озърна несигурно, не искайки да повярва, че това е някакъв номер, за да отслаби вниманието му. Гробницата беше като паяжина от сенки, които чакаха и нашепваха други неща. Пар потърка камъка, даден му от Дамсън, за да засили светлината.

— О, мислиш, че хората ми се крият в тъмнината наоколо, така ли? — прошепна Римър Дол, а думите му идваха някъде от дълбината на гърдите му и прозвучаха като мъркане в тишината. — Добре, ето!

Той вдигна ръката с ръкавицата, направи рязко движение и помещението се изпълни със светлина. Пар зяпна от учудване и отново отстъпи назад.

— Мислиш, че само ти можеше да използваш магията ли, Пар Омсфорд? — тихо попита Римър Дол. — Е, не си само ти. Всъщност аз командвам магия, която е много по-силна от твоята, може би дори и от тази на Друидите от едно време. Има и други като мен. Има много хора в Четирите земи, които притежават магия. Тя е съществувала още преди Великите воини, Четирите земи и народите им.

Пар го погледна безмълвно.

— Сега ще ме изслушаш ли, момче? Можеш ли?

Пар поклати глава не като отговор, а от недоверие.

— Ти си Търсач — каза накрая той. — Преследваш тези, които използват магия. Всяка употреба — дори от теб е забранена.

Римър Дол се усмихна:

— Така определи Федерацията. Но това спря ли те да използваш твоята магия, Пар? Или чичо ти Уокър Бо? Или който и да е, който я притежава? Това е глупав декрет, който не може да бъде наложен никому, Федерацията мечтае да обедини Четирите земи и расите под своя власт. Коалиционният съвет прави планове за свят, който веднъж вече се е самоунищожил. Било е във Войната на Силите. Смятат се за избрани да управляват, защото ги няма вече Съветът на расите и Друидите. Виждат благословия в изчезването на Елфите. Потискат Южните земи, заплашват Калахорн и притискат Джуджетата просто защото могат. Търсят във всичко това знаците на управлението. Вярват, че ще са вечни! Като последна стъпка на наглостта си поставиха магията извън закона! Дори не си направиха труда да разберат какво място заема тя в живота — просто я отрекоха! — Черната фигура се приближи, ръцете й се отпуснаха. — Истината е че Федерацията е сбирщина от глупаци, които не разбират какво представлява магията. Тя доведе този свят, в който Федерацията се смята за по-висша. Магията създава всичко и го прави възможно. И Федерацията отблъсна тази сила като непотребна!