Тери Брукс - Друидите на Шанара

— Войници на Федерацията отведоха възрастните госпожи в трудов лагер преди няколко седмици. Никой не живее вече тук.

След тези думи момчетата се изпариха яко дим, както и преди. Морган остана зяпнал след тях. Дали момчето казваше истината? Планинецът прие, че е така. Добре тогава. Сега имаше върху какво да стъпи и откъде да тръгне, за да търси.

Той се изправи на крака, премина обратно пътеката и излезе през портата. Пое в здрача по разбития пьт към центъра на селото. Къщите започнаха да отстьпват на магазини и пазарища и пътят стана по-широк и се разклони в няколко посоки. Морган заобиколи центъра на търговския площад, наблюдавайки как гасне светлината на небето и се появяват звездите. Фенери осветиха главната улица, но не и уличките и пътечките, из които бродеше той. Шепоти се долавяха в тишината, смътни и неопределени звуци, снишени, сякаш говорещите се страхуваха да не ги разбера. Обликът на къшите тук бе различен, те бяха поддъжани и чисти, градините им — спретнати и добре гледани. Къщите на Федерацията — помисли си Морган. Откраднали са ги от Дуорфите и сега жертвите им се грижат за тях. Той подтисна огорчението си и се опита да насочи вниманието си към предстоящата задача. Знаеше какво представляват трудовите лагери и за какво служат. Там изпращаха жените, които бяха твърде стари, за да се продадат като робини, но все още бяха способни да изпълняват някои слугински задължения — като например да мият съдовете, да шият и прочее. Жените ги прикрепяха към Федералните казарми и ги принуждаваха да обслужват гарнизона. Ако момчето казваше истината, това се беше случило и с баба Елиза и леля Джилт.

След няколко минути Морган вече се намираше пред трудовия лагер. Това бяха пет дълги, ниски посттройки, разположени успоредно една на друга, с прозорци от двете страни и с врати от двата им края. Жените едновременно работеха и живееха в тях. Бяха им раздадени сламеници, одеяла, легени и нощни гърнета и вечер те ги издърпваха изпод работните банки. Веднъж Стеф беше вдигнал Морган да погледне през прозореца. И това му бе напълно достатъчно.

Морган застана в сянката под един крайпътен навес за складиране и дълго мисли какво да предприеме. Пред всички входове стояха часови и патрулираха из улиците и алеите. Жените в трудовите лагери бяха затворнички. Не им бе разрешено да напускат сградите никога, освен при болест или смърт или в случаи на особена милост, но такива нямаше. Посетители се допускаха рядко, при това под строго наблюдение. Морган не можеше да си спомни при какви условия се разрешаваха срещи, а и това едва ли бе от значение. Побесняваше като си помисли, че баба Елиза и леля Джилт могат да бъдат държани на такова място. Стеф би направил всичко, за да ги освободи. Той също.

Но как да влезе? И как да изведе бабата и леличка оттам!

Проблемът бе неразрешим. Нямаше как да приближи трудовите общежития без да го забележат, нито пък да узнае в кое от петте се намираха възрастните жени. Трябваше да събере много повече информация преди да направи какъвто и да било опит за спасението им. Не за първи път, откакто бе тръгнал от Драконовия зъб, изпита желанието Стеф да бъде до него, да поиска неговия съвет.

Накрая вдигна ръце. Отиде в центъра на селото, нае стая в една странноприемница, която обслужваше търговци и предприемачи от Юга, взе баня, за да свали от себе си полепналата прах, изпра си дрехите и си легна. Дълго лежа буден, мислейки за баба Елиза и леличка Джилт, докато най-сетне сънят го обори.

Когато на другата сутрин се събуди, вече знаеше какво да предприеме.

Облече се, закуси в трапезарията на странноприемницата и тръгна. Планът му беше рискован, но рискът не можеше да се предотврати. След като поразпита тук-таме, научи имената на кръчмите, посещавани най-често от войници на Федерацията. Те бяха три и всичките разположени на една и съща улица в близост до градския пазар. Той ги откри, избра си най-поносимата от тях — слабо осветено помещение, наричано „Високия ботуш“. Влезе, намери си маса близо до тезгяха за сервиране, поръча си чаша бира и зачака. Макар че още бе много рано, някои войници вече започваха да се отбиват, хора от нощната смяна, на които още не им се ходеше да спят. Те охотно разказваха за гарнизонния живот и не ги беше еня кой слуша насреща. Морган внимателно нададе ухо. От време на време вдигаше поглед и задаваше по някой дружески въпрос. Понякога вметваше коментар. Можеше и да почерпи с по чашка. Преди всичко чакаше.