Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Атабаска стоеше зад бюрото и чакаше. Той бе едър, внушителен мъж с рошава, дълга бяла коса и студени сини очи, поставени дълбоко в червендалестото му лице. Бе облечен в тъмносинята роба на Върховен друид, привързана с колан на кръста и без никакви отличителни знаци. Но около врата му висеше Ейлт Друин, медальонът на Върховните друиди от времето на Галафил. Ейлт Друин бе изкован от злато с примеси на придаващи здравина метали, обточен със сребърни орнаменти. Беше изработен във формата на ръка, стиснала горяща факла. Ръката и факлата бяха символ на друидите от самото начало. Говореше се, че медальонът притежава магически сили, но никой не беше виждал тази магия в действие. Думите „Ейлт Друин“ бяха елфически и в буквален превод означаваха „Сила чрез знание“.

Навремето това мото бе означавало нещо за друидите. Още една от малките иронии, които ни поднася животът, помисли си изморено Бремен.

— Добре дошъл, Бремен — поздрави го Атабаска със своя дълбок и високопарен глас. Този поздрав бе традиционен, но в неговата уста звучеше кухо и изкуствено.

— Добре заварил, Атабаска — отвърна Бремен. — Благодаря, че се съгласи да ме приемеш.

— Сирид Лок бе много убедителен. Освен това, ние не отпращаме от прага си онези, които някога са били наши братя.

Някога да, но не и сега, бе подтекстът на думите му. Бремен тръгна през стаята към огромното писалище, макар да се чувстваше отделен от Атабаска от нещо много по-голямо от полираната повърхност. Той отново се зачуди колко малък се усеща човек пред този едър мъж, малък, като малко момченце. Макар че беше с няколко години по-стар от Атабаска, Бремен не успяваше да потисне чувството, че се намира пред по-възрастен от него.

— Какво имаш да ми кажеш, Бремен? — попита Върховният друид.

— Четирите земи са изложени на смъртна опасност — отвърна Бремен. — Тролите са били подчинени на мощ, която излиза далеч извън обхвата на обикновения живот и силата на смъртните. Съвсем скоро другите раси ще попаднат под властта й, ако не се намесим, за да ги защитим. Дори друидите се намират в огромна опасност.

Атабаска премяташе разсеяно Ейлт Друин из пръстите си.

— И каква форма има това зло? Продукт на магия ли е?

Бремен кимна и отвърна:

— Слуховете са истина, Атабаска. Господаря на Магията е реален. Но има и още нещо, той е превъплъщение на друида размирник Брона, за когото се смяташе, че е победен и унищожен преди повече от триста години. Брона е оцелял, поддържал се е жив чрез зловредна и неразумна употреба на Друидския сън и като е разрушил душата си. Вече няма тленна форма, а е само дух. Но въпреки всичко остава фактът, че е жив и е източник на опасността, която ни заплашва.

— Видя ли го? Той ли беше обектът на твоите търсения?

— Да.

— И как го постигна? Той ли те допусна? Сигурно е трябвало да влезеш преобразен.

— Прикрих се с магия, за да стана невидим през част от пътуването си. После се обвих в мрачните одежди на собственото зло на Господаря на Магията, което дори самият той не би могъл да разкрие.

— Станал си едно цяло с него? — Атабаска бе хванал ръце зад гърба си. Очите му гледаха твърдо и внимателно.

— За известно време станах като него. Налагаше се, за да проникна достатъчно близо и да се уверя в съмненията си.

— А дали като си се превърнал в едно цяло с него, не си бил покварен по някакъв начин, Бремен? Дали употребата на магия не е нарушила преценката и баланса ти? Откъде си сигурен, че това, което си видял, не е само нещо въображаемо? Откъде можеш да знаеш, че откритието ти е реално?

Бремен се насили да запази спокойствие.

— Щях да зная, ако магията ме беше покварила по някакъв начин, Атабаска. Посветих години от живота си на изучаването й. Познавам я по-добре от всеки друг.

Атабаска се усмихна, хладно и невярващо.

— Но точно в това е въпросът. Доколко може някой от нас да оцени силата на Магията? Ти се отцепи от Съвета, за да се заемеш сам с проучвания, за чиято опасност беше предупреден. Пое по същия път, по който тръгна и някой друг — съществото, което твърдиш, че преследваш. Магията го е покварила, Бремен. Откъде си толкова сигурен, че не е покварила и теб? О, убеден съм, че се смяташ за неподвластен на нейното влияние. Но така мислеха и Брона, и последователите му. Магията е коварна сила, мощ, която надхвърля нашите разбирания и на която не може да се разчита. Увличали сме се от нея и сме били измамени. Тя още ни привлича, но сега сме много по-предпазливи отпреди — предпазливи сме, защото се поучихме от нещастието на Брона и останалите. А ти беше ли предпазлив, Бремен? Магията погубва; поне това знаем за нея. Тя покварява всички, които я използват, по един или друг начин, като накрая унищожава онзи, който борави с нея.