Тери Брукс - Първият крал на Шанара(Предистория на трилогията Шанара)

Но пограничникът не успяваше да бъде още нещо, от което старецът се нуждаеше. Не можеше да стане наследник на друида. Бремен бе стар и вече линееше, макар и добре да прикриваше това от чуждите погледи. И когато си отидеше, нямаше да има кой да продължи делото му. Нямаше да има кой да продължи проучванията му относно магията, така нужна за развитието на расите, нямаше да има кой да подтиква твърдоглавите друиди от Паранор да преосмислят становището си относно Четирите земи и нямаше да има кой да застане срещу Господаря на Магията. Навремето Бремен се бе надявал, че Кинсън може да е този човек. Възможността все още съществуваше, макар и да не изглеждаше особено вероятна. Пограничникът не притежаваше необходимото търпение. Презираше преструвките на дипломацията. Нямаше време да се занимава с ония, които не можеха да схванат веднага истините, които смяташе за очевидни. Опитът бе единственият учител, който уважаваше. Упорито се опълчваше срещу старото и беше непоправим самотник. Нито една от тези му черти нямаше да му послужи като друид, но и същевременно изглеждаше напълно невъзможно той да се промени по някакъв начин.

Бремен погледна към приятеля си, внезапно възмутен от своите мисли. Не беше справедлив към Кинсън. Достатъчно бе, че пограничникът му е така предан, толкова, че би останал с него дори ако се наложеше да жертва живота си. Кинсън беше най-добрият приятел и съратник и не беше редно да очаква нещо повече от него.

Само дето нуждата му от наследник бе така отчаяна! Беше стар, а времето се изнизваше толкова бързо.

Той откъсна очи от Кинсън и се загледа към дърветата в далечината, сякаш се опитваше да преброи дните, които му оставаха.

Вече бе станало обед, когато Сирид Лок най-после се появи от сенките при портите и като хвърли само бегъл поглед на Кинсън и стражите, се насочи директно към Бремен. Друидът скочи на крака да го посрещне, ставите и мускулите му се бяха схванали.

— Атабаска ще говори с теб — обяви капитанът на стражата със сурово изражение на лицето.

Бремен кимна.

— Явно доста си се поизмъчил, докато го убедиш. Длъжник съм ти.

Елфът изсумтя неопределено и добави:

— На твое място нямаше да съм толкова сигурен. Атабаска си има свои причини да приеме срещата с теб, струва ми се. — Обърна се към Кинсън. — Съжалявам, но не бих могъл да уредя и ти да влезеш.

Кинсън се изправи и сви рамене.

— Предполагам, че за мен е по-добре да остана да чакам тук.

— И аз така мисля — съгласи се елфът. — Ще ти изпратя малко храна и прясна вода. Бремен, готов ли си?

Друидът погледна към Кинсън и се усмихна едва-едва.

— Ще се върна възможно най-скоро.

— Успех — рече тихо приятелят му.

Бремен последва Сирид Лок през портата на крепостта към сенките вътре.

Тръгнаха надолу по пещеро подобни коридори и лъкатушещи тесни проходи, в които цареше студена, мрачна тишина. Стъпките им кънтяха в тежките камъни. Не срещнаха никого. Изглеждаше сякаш Паранор е изоставен, но Бремен знаеше, че не е така. На няколко пъти му се стори, че дочува шепота от нечий разговор или намек за движение някъде в далечината. Сирид го водеше надолу по проходи, които рядко бяха използвани от другите и служеха за тайни посещения. Това изглеждаше съвсем разбираемо. Атабаска не искаше останалите друиди да разберат, че се е съгласил на срещата им, докато сам не реши, че тя си е струвала. Бремен щеше да получи тайна аудиенция и възможност да изложи накратко повода за посещението си, а след това щеше да бъде или окончателно пропъден, или призован да се обърне към Съвета. И в двата случая решението щеше да бъде взето бързо.

Те започнаха да се изкачват към горните помещения на крепостта. Канцелариите на Атабаска бяха доста високо и по всичко личеше, че е решил да приеме Бремен там. Докато се изкачваха, старецът премисляше думите на Сирид Лок. Атабаска може би имаше свои причини да се съгласи на срещата и те сигурно нямаше да бъдат съвсем очевидни. Върховният друид беше преди всичко политик, администратор и чиновник. Не че го подценяваше, но тези определения напълно описваха начина му на мислене. Той се съсредоточаваше най-вече над връзката причина-следствие. Ако едно нещо се е случило, как би могло то да се отрази на друго. В тази посока работеше съзнанието му. Беше способен и организиран, но и пресметлив. Бремен трябваше добре да пресява думите си.

Бяха стигнали почти до края на свързващия коридор, когато неочаквано от сенките изникна облечена в черна роба фигура и се изправи насреща им. Сирид Лок инстинктивно посегна към късия си меч, но нечии ръце вече бяха сграбчили неговите и ги притискаха към тялото му. Сякаш без никакво усилие, фигурата в черната роба повдигна Сирид от пода и го запрати настрани като някакво малко и дразнещо препятствие.