Тери Брукс - Магьосникът Куестър Тюс

Елизабет, на десетина стъпки по-нагоре по пътеката между редовете, очевидно си мислеше същото.

— Абърнати! — молеше се тя и го дърпаше за ръкава. Когато той сведе поглед, тя го гледаше с широко отворени очи. — Моля те, не ме оставяйте тук! Не искам да остана повече тук. Искам да дойда с вас.

Абърнати клатеше глава.

— Не, Елизабет…

— Да, Абърнати, моля те! Искам го! Искам да опозная магията, да летя на дракони и да си играя с теб и Уилоу и да видя двореца, където…

— Елизабет…

— … Бен е крал и вълшебния свят и всички онези странни същества, всичко, но не искам да оставам тук, където е Майкъл, дори и ако баща ми каже, че всичко ще се оправи, защото няма да се оправи, никога…

— Но аз не мога да те взема със себе си!

Те скръбно се спогледаха. И тогава Абърнати импулсивно се наведе и притисна момиченцето, което също го прегърна.

— О, Елизабет! — промълви той.

Зад прозорците, все още от далеко, засвириха сирени. Майлс се вкопчи в Бен.

— Веднага трябва да се измъквате от тук, Док, защото иначе няма да успеете да се измъкнете въобще — и той поклати глава. — Все ми се струва, че всичко това е някакъв налудничав сън. Зелени вълшебници и говорещи кучета, а сега пък и дракон! Струва ми се, че ще се събудя утре сутринта и ще се чудя какво съм пил снощи! — след туй се усмихна. — Все едно, няма значение — той хвърли поглед към дракона, който дъвчеше част от съдийската банка. — Не бих изпуснал нито минута от всичко това! Бен се усмихна.

— Благодаря ти, Майлс. Благодаря, че беше с мен. Зная, че не ти беше лесно — особено като ставаха толкова много чудновати неща едновременно. Но някой ден ще разбереш. Някой ден ще се върна и всичко ще ти разкажа.

Майлс сложи едрата си ръка на рамото му.

— Държа да си изпълниш това обещание, Док. А сега тръгвай. И не се тревожи за тук. Аз ще направя, каквото мога за момиченцето. Ще намеря начин да уредя цялата работа, обещавам ти.

Куестър наблюдаваше Елизабет и Абърнати, докато Майлс разговаряше с Бен, но при последните думи подскочи.

— Ще уреди цялата работа ли? — възкликна той. — Хрумна ми една идея! — той се извърна и забърза между редовете, където Майкъл Ард Ри и останалите все още стояха спотаени зад седалките. — Да видим — промърмори магьосникът сам на себе си. — Струва ми се, че си спомням как действаше това. Ах!

Той промълви няколко думи, придружени с определени жестикулации и посочи един след друг главния следовател Уилсън, заместник-следователя, двамината стражи на Майкъл, Мартин и най-сетне Лойд Уилъфби от Сак, Соул и Макуин. Всички веднага добиха блажен вид и паднаха на пода, потънали в дълбок сън.

— Чудесно! — потърка ръце Куестър. — Когато се събудят, ще са си отпочинали много приятно и всичко това ще им се струва смътен сън! — и той лъчезарно се усмихна на Майлс. — Това може да направи задачата ти по-лесна!

Бен погледна Майлс, който подозрително наблюдаваше отсъстващия поглед, изписал се на лицето на Уилъфби.

Сирените се чуваха вече под сградата на Съдебната палата и светлината на прожектор потрепваше по зейналата в стената дупка.

— Куестър, трябва веднага да се махаме от тук! — викна Бен. Той хвана Уилоу и я понесе на ръце. — Вземи Майкъл и да тръгваме!

— О, не, Ваше Величество! — непреклонно поклати глава Куестър. — Не можем да вземем Майкъл Ард Ри в Отвъдната земя отново! Той причини твърде много проблеми, когато живееше там. Вярвам, че тук ще е по-добре, в твоя предишен свят.

Бен се опита да протестира, но Куестър вече приближаваше към Майкъл, който отново бе се изправил на крака и се отдръпваше заднишком към стената на съдебната зала.

— Стой по-далеч от мен, Куестър Тюс — крещеше той. — Не ме е страх от тебе!

— Майкъл, Майкъл, Майкъл — въздъхна Куестър уморено. — Винаги си бил окаяна отрепка, а не принц и такъв си си останал. Сякаш си си поставил за цел да създаваш неприятности на всички наоколо си. Просто не разбирам това. Във всеки случай, ще трябва да се промениш, дори ако трябва с моя помощ. Майкъл приклекна. — Не приближавай до мен, стари глупако. Ти правиш трикове с магията, които могат да заблудят останалите, но не и мен! Винаги си бил един шарлатанин, който се прави на магьосник, но не може да прави истинска магия. Смешен клоун, когото всички…

Куестър направи рязко движение като удар с брадва и думите престанаха да излизат от устата на Майкъл Ард Ри, макар че той продължаваше да се опитва да каже нещо. Когато разбра какво му е сторено, той се олюля, обзет от ужас.