Сара Маас - Среднощна корона

Все още използваха фалшивата u самоличност пред останалите придворни, макар всички да знаеха, че тя не е в двореца заради административните дела или политиката.

- Удоволствието е мое - поклони се ниско Роланд. - Нова ли си в двора? Не съм те виждал преди.

От начина, по който говореше, Селена разбра какво е отношението му към жените.

- Пристигнах тази есен - отвърна тихо тя.

Роланд я дари с усмивката на ухажор.

- И каква работа вършиш за чичо ми?

Дориан се размърда неспокойно, а Каол замръзна. Селена обаче отвърна на усмивката на Роланд и отговори.

- Погребвам враговете на краля така, че никой да не ги намери.

За нейна изненада Роланд се разсмя. Тя не се осмели да погледне към Каол. Бе сигурна, че после ще u се накара жестоко.

- Чух, че имаме нов кралски шампион. Не очаквах да е толкова... привлекателен?

- Какво те води в замъка, Роланд? - попита капитанът.

Когато Каол погледнеше така нея, тя обикновено се понасяше в обратната посока. Роланд обаче само се усмихна. Усмихваше се прекалено много и прекалено лесно.

- Негово Величество ми предложи място в Съвета.

Очите на Каол се стрелнаха към Дориан, който кимна в знак, че потвърждава.

- Пристигнах снощи и започвам работа днес.

Каол се усмихна - ако това можеше да се нарече така. Приличаше повече на озъбена гримаса. Да, Селена със сигурност щеше да побегне, ако я погледнеше по този начин. Дориан също разчете изражението му и нарочно се разсмя.

Но преди да заговори, Роланд погледна Селена по-внимателно. Твърде внимателно.

- Може би ще работим заедно, Лилиан. Намирам позицията ти за интригуваща.

Тя нямаше нищо против да поработи върху него. С кинжал, лопата и неотбелязан гроб.

Каол все едно прочете мислите и, защото постави ръка на гърба и.

- Закъсняваме за закуска - рече той и кимна към Дориан и Роланд. - Поздравления за назначението.

Звучеше все едно е пил развалено мляко.

Когато влязоха в замъка, тя осъзна, че трябва да се изкъпе. Това обаче нямаше нищо общо с потните и дрехи, а се дължеше на мазната усмивка и жадния поглед на Роланд Хавилиард.

Дориан изпрати Селена и Каол с поглед, докато се скриха иззад храстите. Ръката на капитана остана върху гърба и. Тя не направи нищо, за да я махне оттам.

- Баща ти е направил неочакван избор въпреки слабата конкуренция - отбеляза Роланд зад него.

Дориан сподави яда си, преди да отговори. Никога не бе харесвал братовчед си, когото бе виждал поне два пъти в годината като малък. Каол направо мразеше Роланд и всеки път, когато станеше дума за него, го наричаше „жалък интригант“ и „разглезен сополив задник“. Това беше изръмжал и преди три години, когато бе ударил Роланд така силно в лицето, че младежът бе припаднал.

Роланд обаче си го бе заслужил. Затова инцидентът не навреди на Каол и не му попречи да стане капитан на стражата. Нещо повече - дори повиши мнението на останалите стражи и на по-нисшите благородници за него. Дориан не смееше да попита какво бе накарало баща му да назначи Роланд в съвета. Мий бе малък, макар и процъфтяващ крайбрежен град на Адарлан, но нямаше реално политическо значение. Дори нямаше армия, а само обикновени стражи. Роланд бе син на братовчед на баща му. Може би владетелят смяташе, че трябва да има повече съветници с кръвта на Хавилиард. Роланд обаче бе неопитен и винаги се бе интересувал повече от момичета, отколкото от политика.

- Откъде идва шампионът на баща ти? - попита Роланд, като отново привлече вниманието на Дориан.

Дориан се обърна към замъка, като избра друг вход, различен от този, който бяха използвали Каол и Селена. Все още помнеше как изглеждаха, когато ги бе заварил в покоите и след съдбоносния дуел преди два месеца.

- Историята на Лилиан не е моя, че да я разказвам - излъга Дориан. Всъщност просто не искаше да обяснява на братовчед си за съревнованието. Беше достатъчно неприятно, че трябва да го разхожда тази сутрин. Единственото забавно нещо бе да наблюдава Селена, докато тя така очевидно разсъждаваше как да погребе младия благородник.

- Тя за лична употреба на баща ти ли е, или работи и за останалите съветници?

- Няма и ден, откакто си тук, а вече си намерил врагове, от които да се отървеш, братовчеде?

- Ние сме от рода Хавилиард, братовчеде. Винаги има врагове, от които да се отървем.

Дориан се намръщи, макар това да бе вярно.

- Договорът u е стриктно с баща ми. Но ако се чувстваш заплашен, мога да говоря с капитан Уестфол да...

- Не, естествено. Просто любопитствах.