Сара Маас - Среднощна корона

Бе минало толкова време, откакто бе правила нещо подобно в Рифтхолд - да се крие по изумрудените покриви в търсене на информация за плячката си. Когато кралят я пратеше в Белхейвън или в имението на някой благородник, емоцията бе съвсем различна. Но тук, в Рифтхолд, чувството бе все едно...

Все едно не си бе тръгвала. Все едно можеше да погледне назад и да види Сам Кортланд, коленичил зад нея. Все едно довечера щеше да се върне в Асасинската крепост в другия край на града, а не в стъкления замък.

Селена въздъхна и прибра ръце под мишниците си, за да запази пръстите си затоплени и гъвкави.

Беше минала година и половина от нощта, в която загуби свободата си. От нощта, в която загуби Сам. Там някъде градът криеше истината за случилото се. Ако дръзнеше да се вгледа по-внимателно, щеше да я узнае. Бе сигурна в това.

Но бе сигурна и че знанието ще я унищожи.

Входната врата на къщата се отвори и Арчър слезе напето по стълбите, право към каляската, която го очакваше. Селена успя да зърне златистокафявата му коса и изисканите му дрехи, преди да се скрие от погледа и.

Тя изпъшка и се изправи, след което се затича по покрива. След няколко доста страшнички изкачвания и скокове се озова обратно на калдъръмената улица.

Последва каляската на Арчър, като ту се скриваше, ту изникваше от сенките, докато пътуваха из града. Темпото се забавяше от уличното движение. Макар да не бързаше да узнае как са я хванали и кой е отговорен за смъртта на Сам, и да бе сигурна, че кралят бърка за Арчър, част от нея се чудеше дали истината за

бунтовниците и за плановете на владетеля няма да е също толкова опустошителна. За нея и за всички, които обича.

Селена се наслаждаваше на топлината на припукващия огън, положила глава на облегалката на малкия диван и поставила крака на страничната подложка. Редовете на листа, който четеше, започнаха да се замъгляват, но това не я изненада. Минаваше единайсет, а тя бе на крака от ранни зори.

Изтегнат на килима пред нея, Каол прелистваше документи и отбелязваше разни неща със стъклената си писалка, блещукаща на светлината на огъня. Селена въздъхна и отпусна хартията в ръцете си.

За разлика от нейните просторни покои, Каол разполагаше само с една голяма спалня, чиито мебели се изчерпваха с масичка край единствения прозорец и стар диван до камината. Няколко гоблена висяха на сивите каменни стени, а в ъгъла имаше голям дъбов шкаф. Леглото с балдахин бе постлано с доста стари пухени завивки, чийто червен цвят отдавна бе избледнял. Банята не беше така обширна като нейната, но достатъчно за вана и тоалетна. Имаше само един грижливо подреден малък шкаф за книги. Ако тя познаваше Каол достатъчно добре - по азбучен ред. Вероятно съдържаше само най-любимите му книги - за разлика от библиотеката на Селена, в която бяха натъпкани всички заглавия, които бе докопала, все едно дали бе харесала прочетеното, или не. Въпреки неестествено подредения рафт с книги, тя харесваше стаята му. Беше уютна.

Бе започнала да идва тук преди две седмици, когато мислите за Каин, Елена и тайните проходи я бяха накарали да избяга от собствените си покои. И въпреки че се бе оплакал, че му нарушава спокойствието, Каол никога не я пъдеше при честите u посещения след вечеря.

Внезапно писалката на Каол спря да драска.

- Напомни ми върху какво точно работеше.

Тя се обърна по гръб и размаха във въздуха листа, който държеше.

- Събирам информация за Арчър. Клиенти, любими места, програма за деня.

Златистокафявите очи на Каол изглеждаха втечнени на светлината на пламъците.

- И за какво ти е всичко това? Можеш просто да го застреляш в някоя тъмна алея. Каза, че е добре охраняван, но нямаше проблеми да го проследиш днес.

Тя се намръщи. Понякога Каол бе досадно интелигентен.

- Понеже ако кралят наистина си има работа с група заговорници, трябва да узная повече за тях, преди да убия Арчър. Като го следя, мога да открия още заговорници или поне следи за това къде се намират.

Тук не излъга. Бе последвала богато украсената каляска на Арчър по улиците на столицата именно затова.

Но през цялото време, в което го бе следила, той само бе отишъл да изпълни ангажиментите си, а след това се бе върнал в собственото си имение.

- Ясно - отвърна Каол. - И сега просто наизустяваш информацията, така ли?

- Ако смяташ, че няма причина да съм тук и трябва да се махам, можеш да ми го кажеш.

- Просто се чудя какво те е отегчило толкова, че да задремеш преди десет минути.