Сара Маас - Среднощна корона

- Не съм! - облегна се на лактите си тя.

- Чух те как хъркаш - повдигна вежди той.

- Лъжеш, Каол Уестфол! - Тя хвърли листа по него и подскочи на дивана. - Просто затворих очи за минутка.

Той поклати глава и се върна към своята работа.

- Не хъркам наистина, нали? - изчерви се Селена.

- Като дъскорезница - отвърна той с каменно изражение на лицето.

Селена удари с юмрук по една възглавничка и той се ухили. Тя изсумтя, след което спусна ръката си надолу и прокара пръсти по нишките на стария килим.

- Защо мразиш Роланд?

- Не съм казвал, че го мразя - погледна я Каол.

- Но е имало инцидент, при който...

- Имаше много инциденти и изобщо не ми се говори за тях.

Тя свали крака от облегалката на дивана и се изправи.

- Много си сприхав, знаеш ли?

Взе друг от документите, карта на града, на която бе отбелязала местоположението на клиентите на Арчър. Повечето, изглежда, живееха в луксозния квартал на Рифтхолд, обитаван от елита. Там бе и собствената му къща, скътана на тиха и спокойна уличка. Селена прокара нокът по нея и се спря, когато очите u попаднаха на една улица на няколко сгради разстояние.

Тя познаваше улицата и къщата в края u. Винаги, когато влизаше в Рифтхолд, правеше всичко възможно да не я приближава много. Днес също - дори бе заобиколила, за да не попадне на нея.

Без да смее да поглежда към Каол, попита:

- Знаеш ли кой е Рурк Фаран?

Името я изпълни с отдавна потиснати гняв и скръб, но успя да го произнесе. Защото, макар да не искаше да узнава истината за това как е хваната, трябваше да го направи. Макар да бе минало много време.

Усети вниманието на Каол върху себе си.

- Разбойническият главатар?

Тя кимна. Очите u все още бяха вперени в картата върху онази уличка, където всичко се бе объркало.

- Имал ли си взимане-даване с него?

- Не - отвърна Каол, - но това е защото Фаран е мъртъв.

- Фаран е мъртъв? - свали листа тя.

- От девет месеца. Намериха него и тримата му най-приближени убити от... - Каол прехапа устната си в опит да се сети името. - Уесли. Човек на име Уесли ги изкла. Той беше... - Каол наклони глава към нея. - Личният телохранител на Аробин Хамел. - Тя бе затаила дъх. - Познаваше ли го?

- Мислех, че да - прошепна в отговор тя. През четирите години, които бе изкарала с Аробин, Уесли бе постоянното тихо присъствие, човек, когото едва я понасяше и винаги бе давал да се разбере, че ще я убие, ако тя се превърне в заплаха за господаря му. Но в нощта, когато я бяха предали и заловили, Уесли се бе опитал да я спре. Тя бе решила, че Аробин му бе заповядал да я заключи, за да я спре да отмъсти на Фаран, задето е убил Сам, но...

- Какво се случи с Уесли? - попита тя. - Намериха ли го хората на Фаран?

Каол прокара пръсти през косата си, загледан в килима.

- Не. Намерихме Уесли ден по-късно, благодарение на Аробин Хамел.

Тя усети как кръвта се отцежда от лицето и, но успя да попита:

- Как?

Каол я погледна внимателно.

- Тялото му бе побито на желязната ограда пред къщата на Рурк. Имаше достатъчно кръв, за да допуснем, че Уесли е бил жив, когато са го направили. Слугите от къщата никога не си признаха, но останахме с впечатлението, че и те са били инструктирани да го оставят така, докато умре. Решихме, че е опит да се уравновеси смъртта със смърт, така че когато следващият разбойнически главатар се издигне, да не гледа на Аробин и на асасините му като на врагове.

Тя се загледа отново в килима. Нощта, в която бе избягала от Асасинската крепост, за да преследва Фаран, Уесли се бе опитал да я спре.

Бе и казал, че това е капан.

Селена потисна мисълта, преди да стигне до заключението. Това бе истина, която щеше да разкрие друг път, когато е сама и не трябва да мисли за Арчър и бунтовниците. Когато можеше да разбере защо Аробин Хамел я е предал - и какво да прави с това ужасно знание. Колко ще го накара да страда, за да си плати.

След няколко минути тишина, Каол попита:

- Така и не разбрахме обаче защо Уесли е тръгнал по петите на Рурк Фаран. Уесли бе само един телохранител. Какво може да е имал срещу Фаран?

Очите и засмъдяха, а тя погледна към прозореца и небето, окъпано в звездна светлина.

- Отмъщавал е.

Все още можеше да види разкривения труп на Сам, проснат на масата под Асасинската крепост, да усети ръцете на Фаран по парализираното си от ужас тяло. Преглътна с мъка.

- Фаран отвлече, изтезава и уби един... един от спътниците ми. Следващата нощ излязох, за да му върна услугата. Нещата не се развиха добре за мен.