Сара Маас - Среднощна корона

Роланд бе задник и знаеше какъв ефект има името Хавилиард върху жените, но беше безобиден. Нали?

Дориан не знаеше отговора на този въпрос. И не бе сигурен дали иска да го узнава.

Заплатата u на кралски шампион не бе малка, но Селена успя да я изхарчи до последното петаче. Обувки, шапки, туники, рокли, скъпоценности, оръжия, фиби и, разбира се, книги. Накупи си толкова много книги, че Филипа донесе още един рафт, на който да ги нареди.

Когато Селена се върна в покоите си следобеда, натоварена с кутии за шапки, шарени чанти с парфюми и сладки и книги, които смяташе да прочете незабавно, едва не изпусна всичко при вида на Дориан Хавилиард в преддверието си.

- Богове - възкликна той и пое покупките u.

Не знаеше и половината. Това бе само тази част от пазара, която можеше да носи. Бе поръчала още неща и скоро щяха да u ги доставят.

- Е - каза той, като стовари торбите на масата и едва не се спъна в купчина панделки, - поне днес не си облечена в онова ужасно черно.

Тя го погледна през рамо, докато се изправяше. Носеше рокля в бели и люлякови цветове. Бе малко светло за зимата, но се надяваше, че така пролетта ще дойде по-скоро. Освен това колкото по-добре бе облечена, толкова по-добре я обслужваха. За нейна изненада, мнозина от продавачите я помнеха от преди години - но се хванаха за лъжата u, че е пътувала до южния континент.

- На какво дължа удоволствието? - Тя свали бялото си палто, още един подарък, който си бе направила, и го подхвърли на стола. - Не се ли видяхме заранта в градината?

Дориан остана седнал, а момчешката усмивка не напускаше лицето му.

- Приятелите не може ли да се виждат и повече от веднъж на ден?

Тя го изгледа кръвнишки. Всъщност не бе сигурна, че наистина може да е приятелка с Дориан. Не и когато я гледаше с блеснал поглед и не и след като бе син на човека, в чиито ръце бе съдбата u. Но два месеца, след като бе прекратила така наречената им връзка, често установяваше, че той u липсва. Не целувките и свалките, а той.

- Какво искаш, Дориан?

На лицето му се изписа гняв и той се изправи. Селена трябваше да вдигне глава, за да може да го гледа в очите.

- Нали каза, че искаш да останем приятели? - прошепна той.

Тя затвори очи за миг.

- Не те излъгах.

- Ами дръж се като моя приятелка - повиши глас той, - вечеряй с мен, поиграй билярд с мен, разкажи ми за книгите, които четеш, които си накупила... - Той кимна към кашоните и.

- О? - попита тя и се принуди да се усмихне. - Толкова ли малко задължения имаш, че можеш да прекарваш цели часове с мен?

- Е, имам обичайното ято госпожици, на които да обръщам внимание, но за теб мога винаги да намеря време.

- Каква чест - запърха с клепки тя. Всъщност от мисълта за това, че Дориан е с други жени, и идеше да строши прозореца, но не бе честно да му позволява да го узнае. - Погледна към малката масичка до стената. - Всъщност трябва да се върна в Рифтхолд.

Не лъжеше. Все още оставаха няколко часа до края на деня. Предостатъчно, за да проучи елегантното имение на Арчър и да разбере къде се намира той.

Дориан кимна и усмивката му угасна.

Единствено тиктакането на часовника нарушаваше тишината. Селена скръсти ръце, припомняйки си аромата на Дориан и вкуса на устните му. Но преградата, която се бе издигнала между тях, ги разделяше все повече с всеки изминал ден...

Така беше по-добре.

Дориан я приближи и разпери ръце.

- Да се боря ли с теб трябва? Това ли искаш?

- Не - отвърна тихо тя, - искам да ме оставиш сама.

Неизказаните думи проблеснаха в очите му. Селена остана загледана в него и не помръдна, докато той не излезе.

Останала сама, тя сви и отпусна юмруците си.

Внезапно всички покупки и се сториха отвратителни.

Приклекнала на един покрив в най-модерната и уважавана част на Рифтхолд, Селена се мръщеше на идващия от Ейвъри леден вятър. Скрита в сенките на един комин, тя погледна часовника си за трети път. Предишните срещи на Арчър Фин бяха траели само около час. А сега бе прекарал в къщата от другата страна на улицата цели два.

В изисканата къща със зелен покрив нямаше нищо интересно. Не знаеше кой живее в нея, единствено името на клиента - някоя си лейди Баланшин. Бе използвала трика от предните две къщи, за да разбере това - направи се, че е куриер с пратка за лорд еди-кой-си. Когато икономът отговореше, че това не е къщата на лорд-еди-кой-си, тя се правеше на смутена, питаше чия е, бъбреше си със слугата и после продължаваше по пътя си.

Селена намести краката си и отметна глава назад. Слънцето почти се бе скрило, а температурата падаше с всяка изминала минута. Нямаше да научи много повече, освен ако не проникнеше в къщата. Предвид вероятността обаче Арчър да прави това, за което му плащат, тя не бързаше да нахълтва. По-добре да разбереше къде ходи и с кого се среща, преди да предприеме следващата си стъпка.