Сара Маас - Среднощна корона

- Е - каза накрая Каол с престорено ведър тон, - това Асасинът на Адарлан да ти е длъжник си има своите предимства.

- На твоите услуги - поклони се тя.

Усмивката му този път бе искрена.

- Хайде, капитане - каза тя и се затича бавно. - Гладна съм, а и не искам да ми замръзне дупето.

Той се засмя тихо, а после се затича подире u.

Когато свършиха с бягането, краката на Селена се подгъваха, а дробовете я боляха толкова силно, че се уплаши да не кървят. Забавиха ход, докато се връщаха към топлия замък и огромната закуска, която тя смяташе да опустоши преди да иде на пазар.

Влязоха в градините на замъка и тръгнаха по чакълените пътеки между огромните подравнени храсти. Тя остана с ръце, скрити под мишниците - въпреки ръкавиците пръстите u бяха замръзнали, а ушите определено я боляха. Може би трябваше да започне да носи забрадка, макар че Каол нямаше да спре да я дразни.

Тя погледна към спътника си, който бе свалил горнището на дрехата си и бе разкрил подгизналата от пот риза, залепнала по тялото му.

Когато завиха след поредния храст, Селена завъртя очи, като видя кой ги очаква.

Всяка сутрин все повече и повече млади дами си намираха извинение да се разхождат из градините призори. В началото бяха само няколко, случайно погледнали потното тяло на Каол и забавили ход. Селена можеше да се закълне, че се ококориха така, че очите им за малко не изпаднаха от главите им, и изплезиха езици чак до земята.

Следващата сутрин се появиха отново, облечени в още по-хубави рокли. А на последващия ден дойдоха още момичета. И след това още повече. Сега всяка от пътеките, водещи от парка към замъка, бе вардена от групи млади жени, които чакаха Каол да мине покрай тях.

- Нямам думи - изсъска Селена, когато минаха покрай две жени, които запърхаха с клепки към него. Явно се бяха събудили преди зората да се пукне, за да се облекат така изискано.

- Какво? - вдигна вежди Каол.

Не можеше да прецени дали наистина не забелязва, или не иска да коментира, но...

- Градините са доста пълни за сезона - каза тя внимателно.

- Някои хора полудяват от това, че стоят затворени цяла зима - сви рамене той.

„Или просто се наслаждават на капитана на стражата и неговите мускули.“

Тя обаче просто каза:

- Ами да, така е.

След което си замълча. Нямаше нужда да му показва очевидното, особено предвид факта, че някои от дамите бяха изключително красиви.

- Днес ли ще ходиш в Рифтхолд да шпионираш Арчър? - попита тихо Каол, когато пътят най-сетне се разчисти от кикотещите се изчервени девойчета.

- Най-вероятно - кимна тя. - Искам да разбера графика му, затова вероятно ще го следя.

- Мога да ти помогна.

- Не ми трябва помощта ти.

Тя знаеше, че той вероятно ще приеме тези думи като надменни - а и те наистина бяха такива. Истината обаче бе, че ако той се намесеше, щеше да стане почти невъзможно да измъкне Арчър от кашата. Това, след като разбереше истината за него, а също и за какви планове на краля става дума.

- Знам, че не ти трябва. Просто си мислех...

Той млъкна, след което поклати глава, все едно се кара сам на себе си. Тя осъзна, че u се иска да разбере какво беше тръгнал да казва, но бе най-добре да остави темата.

Подминаха още един храст. Замъкът бе толкова близо, че тя почти простена при мисълта за скорошната закуска, когато...

- Каол - отекна гласът на Дориан в студения въздух.

И тогава наистина простена, макар и съвсем тихичко. Каол я погледна учуден преди да завият и да видят как Дориан върви към тях, придружаван от русокос мъж. Тя никога не бе виждала младежа, който бе добре облечен и изглеждаше на възрастта на Дориан, но Каол целият се напрегна.

Младежът не изглеждаше опасен, макар на нея да u бе ясно, че никой в този проклет двор не е за подценяване. Носеше само кинжал на кръста си, а бледото му лице изглеждаше ведро въпреки студеното утро.

Видя, че Дориан я наблюдава полуусмихнат. Очите му блещукаха весело и на нея u ще прищя да го зашлеви. След това принцът погледна към Каол и се засмя.

- А аз си мислех, че госпожиците са излезли заради Роланд и мен. Когато всички простинат, ще пиша на бащите им, че ти си виновен.

Каол леко се изчерви. Значи не бе толкова невеж за присъствието им, колкото се правеше.

- Лорд Роланд - каза той тихо на приятеля на Дориан и се поклони.

- Капитан Уестфол - поклони се младежът в отговор.

Гласът му я накара да изтръпне. Не бе надменен или яростен, но... имаше нещо, което тя не можеше да назове.

- Позволи ми да ти представя братовчед си - каза u Дориан, след което потупа Роланд по рамото. - Лорд Роланд Хавилиард от Мий. - След което посочи Селена. -Роланд, това е Лилиан. Тя работи за баща ми.