Сара Маас - Среднощна корона

Една от цепениците в огъня изпука и озари стаята за миг със светлината на пламъците.

- Това ли е нощта, в която те хванаха? - попита Каол. - Мислех, че не знаеш кой те е предал.

- Все още не знам. Някой нае мен и спътника ми, за да убием Фаран, но това бе просто капан. Фаран бе примамката.

Настъпи тишина, а след това Каол попита:

- Как се казваше?

Тя сви устни и прогони спомена за това как бе изглеждал на онази маса.

- Сам - отвърна тя. - Казваше се Сам. - Пое си глътка въздух. - Дори не знам къде са го погребали. Не знам и кого да попитам.

Каол не отвърна нищо. Без сама да знае защо, тя продължи да говори.

- Провалих го - каза тя. - Във всеки смисъл на думата.

Отново настъпи тишина. Накрая тя въздъхна.

- В едно нещо не си - отговори Каол. - Обзалагам се, че той е искал да оцелееш. Да живееш. Поне в това не си го провалила.

Когато кимна, трябваше да отклони поглед, за да спре сълзите си.

След малко Каол отново проговори:

- Казваше се Литаен. Преди три години тя работеше за една от придворните дами. Роланд разбра това и реши, че ще е забавно да го намеря в леглото с нея. Знам, че не може да се сравнява с това, което си изпитала...

Селена не знаеше, че харесвал някоя, но...

- А тя защо го направи?

Той сви рамене, но лицето му помръкна от спомена.

- Защото Роланд е Хавилиард, а аз съм просто капитан на стражата. Убеди я да отиде в Мий с него. Но така и не разбрах какво е станало после.

- Обичал си я.

- Така мислех. Мислех, че и тя ме обича. - Той поклати глава и се скара мислено на себе си. - Сам обичаше ли те?

Да. Повече от всеки друг. Достатъчно, че да рискува и да изгуби всичко. Толкова силно, че тя все още го усещаше, дори сега.

- Много - въздъхна на глас.

Часовникът отброи единайсет и половина и Каол поклати глава, сякаш за да прогони напрежението.

- Уморен съм.

Тя се изправи. Нямаше представа защо се бяха заприказвали за хората, които значат толкова много за тях.

- Тогава ще тръгвам.

Той също стана на крака, а очите му заблестяха.

- Ще те изпратя до покоите ти.

- Мислех, че няма нужда да ме ескортират повече - повдигна брадичка тя.

- Няма - каза той и отвори вратата, - но е нещо, което приятелите правят един за друг.

- Интересно - отвърна тя и запърха с клепки, - изпращаш ли Дориан до покоите му, или това е привилегия, запазена само за дамите?

- Ако познавах истинска дама, щях да я изпращам. Не знам обаче дали мога да те нарека така.

- Какъв кавалер си само! Нищо чудно, че онези девойчета те чакат всяка сутрин в градината.

Той изсумтя и двамата притихнаха, докато вървяха към нейните покои. Това си бе същинско пътешествие, най-често мразовито, тъй като коридорите на замъка бяха опасани с прозорци, допускащи вътре зимния мраз.

Когато стигнаха вратата на покоите и, тя му пожела лека нощ и понечи да влезе. Пръстите и хванаха бравата на вратата и тя се обърна към него.

- В името на всичко свято, Каол - каза и той я погледна с ръце в джобовете. Селена се усмихна леко. - Щом е избрала Роланд пред теб, значи е най-голямата глупачка, живяла някога.

Той се вгледа в нея и отвърна тихо:

- Благодаря ти.

След което тръгна обратно към стаята си.

Селена го изпрати с поглед, който следеше мощните мускули по гърба му, видими дори под тъмната туника. Внезапно благодари на съдбата, че Литаен отдавна е напуснала замъка.

Звънът на мрачната часовникова кула в градината отекна, когато настъпи полунощ. Макар Каол да я бе изпратил до вратата и, след пет минути разходки в спалнята тя излезе отново, като този път се отправи към библиотеката. Имаше планини непрочетени книги в покоите си, но в момента не и бе до нито една от тях. Трябваше да прави нещо, което да я разсее от разговора с Каол и от спомените, които той бе извадил наяве.

Селена уви наметалото плътно около себе си и се загледа към страховитата снежна виелица, която биеше по прозорците. Надяваше се в камините в библиотеката да има напален огън, иначе щеше да вземе някоя интересна книга, да се прибере в стаята си и да се свие с Лапичка в кревата си.

Селена зави зад един ъгъл и навлезе в тъмния опасан с прозорци коридор, който водеше към библиотеката.

И замръзна.

Предвид ледената нощ не бе изненада да види някой забулен в черно наметало и качулка, смъкната така, че да скрива лицето му. Но нещо във фигурата, застанала между отворените врати на библиотеката, предизвика такъв първичен ужас в нея, че тя не посмя да продължи напред.

Онзи наклони глава и също замръзна.