Сара Маас - Среднощна корона

Бранън, елфът, дал живот на Елена - и първи крал на Терасен - лично бе изписал думите върху саркофага.

Всъщност цялата гробница бе много особена. На пода бяха изобразени звезди, а на тавана - цветя и дървета. По стените имаше Знаци на Уирда - древни символи, които все още имаха сила. Сила, която Нехемия и семейството u дълги години бяха пазили в тайна, докато Каин някак не я бе овладял. Ако кралят някога узнаеше за силата им, щеше да може да призове чудовища, както бе сторил Каин, и да отприщи невиждано зло върху Ерилея. Плановете му щяха да станат дори по-гибелни.

- Елена обаче се досети, че пак ще дойдеш тук - отбеляза Морт, - даже ти остави съобщение.

Селена имаше чувството, че стои срещу приливна вълна и се надява тя да я отмине. Това съобщение и идващата с него тегоба можеха да почакат - още миг или два свобода... Тя се върна в задния край на гробницата, който бе отрупан със злато и скъпоценности.

Сред всичко това бяха изложени доспехите и мечът на Гавин, легендарния Дамарис. Дръжката беше от сребристо злато и имаше малко украшения, с изключение на един орнамент във форма на око. В неговата вдлъбнатина нямаше скъпоценен камък, беше просто празен златен пръстен. Някои легенди твърдяха, че докато държал Дамарис, Гавин виждал само истината и затова бил провъзгласен за крал. Или някакви други подобни глупости.

Ножницата на Дамарис бе украсена с няколко Знака на Уирда. Сякаш всичко бе свързано с тези проклети символи. Селена се намръщи и разгледа бронята на краля. Все още носеше драскотини и вдлъбнатини, несъмнено от отминали битки. Може би дори от сблъсъка с Ераван Мрачния владетел, повел армия от демони и живи мъртъвци срещу континента, във времената, когато кралствата не са били нищо повече от воюващи помежду си територии.

Елена бе казала, че също е била воин. Нейната броня обаче я нямаше. Къде ли бе отишла? Сигурно стоеше забравена в някой замък из кралствата.

Забравена. По същия начин, по който легендата бе превърнала великата принцеса воин в девойка, която трябва да бъде спасявана от Гавин.

- Не е свършило, нали? - попита Селена накрая.

- Не - отвърна Морт по-тихо отпреди.

От това Селена се страхуваше вече седмици - не, месеци наред.

Лунната светлина в гробницата избледня. Скоро затъмнението щеше да е пълно и всичко наоколо щеше да потъне в мрак, разпръскван единствено от пламъка на свещта.

- Да чуем съобщението - въздъхна Селена.

Морт се прокашля и след това изрече с глас, който злокобно прозвуча като този на кралицата:

- Бих те оставила на мира, стига да можех. Ти обаче знаеш, че има препятствия, които си неспособна да избегнеш. Независимо дали ти харесва, или не, ти си обвързана със съдбата на този свят. Като кралски шампион вече имаш силата да промениш живота на мнозина.

Стомахът на Селена се сви.

- Каин и ридеракът бяха само началото на заплахата срещу Ерилея. - Думите на Морт отекнаха в гробницата. - Далеч по-злокобна сила се надига, за да погълне света.

- И аз трябва да я открия, така ли?

- Да. Ще има следи, които да те водят. Знаци, които ще трябва да следваш. Това, че отказваш да убиеш жертвите на краля, е само първата и най-малка стъпка.

Селена погледна към тавана, все едно можеше да види какво има отвъд изобразените дървета, далеч над нея.

- Видях някого в коридора на замъка тази нощ. Нещо. Накара амулета да заблести.

- Човек? - попита Морт, като звучеше заинтригуван пряко волята си.

- Не зная - призна Селена, - но не го почувствах като такъв.

Тя притвори очи и си пое дълбоко въздух. Месеци бяха минали в очакване точно на това.

- Всичко е свързано с краля, нали? Всички тези ужасни неща? Дори заповедта на Елена е свързана с въпроса откъде идват неговите сили и каква точно заплаха представлява за Ерилея?

- Вече знаеш отговора на този въпрос.

Сърцето u бясно затуптя. От страх, от гняв - самата тя не знаеше.

- Щом е толкова могъща и знае толкова много, сама да намери източника на силите на краля!

- Това е твоя съдба и твоя отговорност.

- Не съществува такова нещо като съдба - изсъска Селена.

- Казва момичето, спасено от ридерака, защото някаква сила я е накарала да дойде тук навръх Самхейн, за да види къде точно е Дамарис.

Селена приближи вратата.

- Казва момичето, изкарало година в Ендовиер. Момичето, което е видяло, че на боговете не им пука за живота ни повече, отколкото на нас за насекомите под подметките ни. - Тя загледа ухиленото лице на Морт. - Всъщност дори не знам защо трябва да помагам на Ерилея, след като боговете определено не си правят труда да го сторят.