Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Всъщност мисля, че изглежда възхитително. Обаче не съм твърде доволен от начина, по който го получи — каза той с унил тон.

— Нито пък аз. — Със или без белег, Хелън знаеше, че ще мисли за тази нощ до края на живота си. Просто се надяваше, че Морфей ще бъде така добър да не й изпраща никакви кошмари, свързани с нея.

— Ще трябва да свикаме среща на върха — каза Дафна на Кастор. — На всички Династии. Тази на Атрей, Тиванската, Атинската и Римската.

— Знам — каза Кастор, кимвайки. Хвърли поглед към Орион и сви рамене. — Кога ви е удобно?

Хелън, Лукас и Орион се засмяха в един глас на това, но мигът на лекомислие утихна бързо, когато се замислиха защо, преди всичко, се налагаше да свикат среща на Династиите. Трябваше да съобщят на всички Потомци, че войната е започнала, и да измислят план да се справят с това.

— Междувременно мисля, че трябва да се обадим на всички, на които можем. Да им кажем да си пазят гърбовете — посъветва ги Хектор.

— Мислиш ли, че боговете наистина ще се опитат да ни избият до един? — попита Лукас колебливо.

— Не — каза Мат, присъединявайки се отново към групата. — Мисля, че искат истинска война. Нещо голямо и героично.

— Така е по-забавно — каза Хелън отнесено, като си мислеше за Арес и изкривената му представа за игра.

— Това не е игра — внимателно напомни Хектор на Хелън и Мат. — Боговете видяха какво може да прави Хелън и това, от което са застрашени, е по-лошо от смъртта. Не знам за вас, но аз бих предпочел да прекарам вечността в Елисейските полета, вместо в Тартар. Ако бях на мястото на Зевс, щях да превърна Хелън в първата си мишена, но не мисля, че Орион и Лукас са много по-надолу в списъка с набелязани жертви на боговете. Независимо дали ви харесва или не, Династиите са обединени. Отсега нататък ще се държим заедно. Никой няма да се отклонява от стадото.

Всички приеха с кимване изявлението на Хектор. Той беше, и винаги щеше да бъде, техният герой.

За миг Хелън видя Хектор в броня и с копие в ръка, докато се обръщаше към войските. Джейсън стоеше зад него, гордо държейки украсения с пера шлем на Хектор. В подножието на крепостните стени вълна след вълна смели войници крещяха името на Хектор, къпейки го в слава.

— Това, че намерих подходящите условия, за да заключа Арес в Тартар, беше моментен прилив на късмет — каза Хелън, примигвайки, докато видението за Хектор, сияещ в червено и златисто на слънцето, се разнесе. — Не е нещо, което се случва непрекъснато.

— Но все пак се случи — каза Орион, обръщайки се към Хектор с нотка на вълнение в гласа. — А сега всички богове сигурно знаят, че щом е могло да се случи на Арес, би могло да се случи и на тях. Редно е те да се боят от нас. За разнообразие.

Хелън гледаше как майка й разтревожено мачка долната си устна между пръстите, докато крачеше, дълбоко замислена. Изглеждаше сякаш Дафна искаше тази война, но защо? Дафна беше много неща, но не и склонна към самоубийство. Хелън пропъди мисълта, убеждавайки себе си, че Дафна бе щастлива само защото имаше шанс боговете да се опитат да избегнат война сега, когато ги заплашваше Тартар. Това трябваше да е. Като стисна подутите си очи, докато се опитваше да проясни пулсиращата си глава, Хелън почувства как Лукас взема ръката й и я стиска леко, за да привлече вниманието й.

— Татко каза, че Джери и близнаците са вече будни — каза той тихо. Челото му се сбърчи, когато видя очите на Хелън да плувват в сълзи. — Добре ли си?

Хелън му се усмихна и поклати глава. Не беше добре. Никой от тях не беше. Протегна другата си ръка и взе тази на Орион.

— Искаш ли да се запознаеш с баща ми? — попита го тя.

— Да. Предполагам, че и ти трябва да се запознаеш с моя — каза той, но не изглеждаше твърде развълнуван от перспективата. Изглеждаше тъжен. Главата му се люшна напред и той примигна няколко пъти, опитвайки се да остане в съзнание.

— Добре. Време е да вървим — каза Кастор, с набраздено от тревога лице. — Тримата сте в наистина лоша форма. Трябва да ви върнем в Сконсет. Дафна? Хектор? Да вървим.

Хелън, Лукас и Орион все още бяха твърде слаби, за да стоят прави, и трябваше да бъдат отнесени обратно в Нантъкет. Отначало Хелън се съпротивляваше, но после, мигове след като Дафна я вдигна, тя беше обзета от изтощение. Не го беше очаквала, но ръцете на Дафна й бяха много по-познати, отколкото можеше да си представи.

Като хвърли поглед първо към Орион, а после остави очите си да се спрат върху Лукас, Хелън отпусна глава на рамото на Дафна и заспа под успокояващия ритъм на майчиното си сърце.