Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Хелън, недей! — възкликна Зак изненадано. Опита се да я спре, но щом я докосна, отскочи назад, поразен от лек шок.

— Спри да се биеш с него! — опита се тя да изкрещи, докато пълзеше, но макар да оздравяваше бързо, гласните й струни все още бяха прекъснати. Единственият звук, който успя да издаде, беше дрезгав, стържещ шепот. Автомедонт вдигна уверено меча си и го разлюля над главата си.

— Бъди готов — обърна се предупредително Орион към Лукас и преди Автомедонт да успее да стовари меча си върху тях. Земята се разтресе мощно.

Гръмък шум се разнесе из тъмнината и между Автомедонт и Орион зейна огромна пропаст, която Лукас и Орион разтвориха в земята. Автомедонт падна на колене и заопипва трескаво в опит да се задържи, когато земята под него поддаде. Лукас се освободи от гравитацията и се понесе във въздуха, докато Автомедонт сякаш с магия си възвърна опората. Чувството му за баланс беше толкова добро, че можеше да „възседне“ земетресение, както сърфист „яхва“ голяма вълна. Щом Орион и Лукас видяха това, надеждите им посърнаха.

Когато люлеенето затихна, Лукас се приземи пред Орион, хвана по-стабилно меча и мрачно погледна Автомедонт в лицето. Изглежда и двамата знаеха, че не могат да спечелят тази битка, но никой от двамата нямаше да се откаже. Автомедонт погледна в лицето първо Лукас, а после Орион, а след това им се поклони вежливо.

— Явно вие сте Тримата, които чакам от хиляди години — каза Автомедонт от другата страна на широкия десет фута процеп в земята. — Слава на Арес, че имах хиляди години на битки, за да се подготвя за вас, иначе нямаше да съм готов. Но времето настъпи, и аз съм готов.

Автомедонт прескочи с лекота процепа, приземи се и се обърна с лице към Лукас и Орион. С три движения обезоръжи Лукас. С още две го събори на колене, както защитаваше Орион с тялото си, а от дълбоко порязване на рамото му потече кръв.

Хелън чу как Лукас изкрещя и болката й изчезна. Тя се изправи: кожата й сияеше в синьо и по нея течеше електричество.

— Не го докосвай! — прошепна тя дрезгаво с присвиващи се от гняв устни. Протегна лявата си ръка и от дланта й се изви като дъга ослепителна бяла мълния и се свърза с Автомедонт. Той рухна на земята, присвивайки се конвулсивно в агония. Хелън отпусна ръка и залитна настрана.

Най-после успявайки да се изправи пак на крака след земетресението на Орион, Зак се запрепъва след Хелън и успя да я подпре, когато тя залитна, почти припадайки от усилието да произведе мълния. Получи нов неприятен шок, но стисна зъби и продължи да я държи, докато залитаха към Лукас.

Тя падна до него, като посегна и натисна рамото му, сякаш можеше да го запази цял само с голи ръце. Смътно долови тътен на гръмотевица и разбра, че кръвта му се смесваше с нейната, но не я беше грижа. Не можеше да се възпре да го докосва. Всичко, което трябваше да направи, беше да го махне от Орион, преди кръвта им да се смеси, и ритуалът щеше да бъде спрян.

Хелън почувства как нещо сграбчва голия й глезен и когато погледна назад, видя Автомедонт, докато той я дърпаше към себе си по земята, за да й попречи да се намеси.

— Твърде късно е, принцесо — каза той спокойно.

Хелън погледна и видя Орион да държи Лукас, докато и двамата протягаха ръце към нея, опитвайки се да я изтръгнат от Автомедонт. Ранените гърди на Орион се притискаха към кървящото рамо на Лукас. В небето изтътна гръмотевица за трети и последен път.

— Свършено е — каза Автомедонт, като затвори очи за миг, с облекчение.

Хелън погледна Лукас и Орион. От търсещите им, объркани изражения разбра, че можеха да почувстват, че нещо се бе случило на всички тях — просто още не знаеха какво бе то.

— А сега да се справим с теб, робе — каза Автомедонт, като скочи ловко на крака, напълно съвзел се от мълнията на Хелън. — Ти се закле върху този кинжал да служиш или да умреш. И в крайна сметка не изпълни клетвата си.

Той извади украсен със скъпоценни камъни бронзов кинжал от ножницата на колана си. Преди Хелън да успее да надигне пребитото си тяло на колене, за да защити Зак, Автомедонт заби острието право в гърдите му.

Хелън улови Зак, когато той падна до нея на земята. През ума й премина светкавичен спомен за един път във втори клас, когато Зак падна от гимнастическия лост и си навехна глезена. Беше имал същото невярващо и объркано изражение, с разширени очи, и за миг сега изглеждаше сякаш отново беше на седем, и те бяха приятелчета, които си разменяха лакомства от кутиите с обяда си.