Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

— О, не, Зак — прошепна Хелън, като го положи на земята възможно най-леко и внимателно. Автомедонт се извърна от клането, което беше предизвикал, и вдигна ръце към сините наченки на зората на хоризонта.

— Аз изпълних моята част от сделката, Арес — каза той възторжено. — Сега ми дай каквото искам. Събери ме отново с моя брат.

— Хелън — изхриптя Зак настойчиво, докато Автомедонт призоваваше небето. — Кръвният му брат… не е бил бог, както си мислеше Мат. — Той грабна острието, което още се подаваше от гърдите му, и го задърпа, като се нараняваше все повече и повече.

— Не, остави го вътре. Може да умреш от загуба на кръв! — опита се тя да възрази с накъсания си шепнещ глас, но Зак не се отказа, докато Хелън не му помогна да измъкне острието. Той многозначително обви ръцете й около малкия нож.

— Бил е Ахил .

Зак остави главата си да падне назад и обърна лице към краката на Автомедонт, които бяха само на сантиметри от гаснещите му очи. Без да помисли втори път, Хелън завъртя ножа в ръката си, хвана здраво дръжката и го заби в петата на Автомедонт.

Той рязко завъртя глава да погледне надолу към нея. Пълен шок и слисване накараха лицето му да застине във вцепенена зяпнала гримаса. След броени секунди той се втвърди в каменна статуя, която започна да се пропуква, после да се рони, а после се разпадна на купчина пепел. Хелън погледна надолу към Зак и видя, че той се усмихваше.

— Дръж се — изграчи Хелън, докато се оглеждаше наоколо за нещо, с което да притисне раната на Зак. Видя окървавената му тениска да лежи на няколко метра от тях и с усилие посегна за нея.

— Не си отивай — помоли Зак, като държеше ръката й. С другата си ръка той бръкна в купчината пепел, която някога беше Автомедонт, и извади красивия кинжал, подавайки го на Хелън. — Предай на Мат, че съм казал, че е страхотен приятел.

Тялото му се отпусна и очите му станаха безизразни, и Хелън разбра, че е мъртъв.

— Виж, Ерида, не съм го измамил — мирмидонецът си получи каквото искаше — изкиска се един глас, от който сърцето на Хелън за миг спря. — Той отново се събра с Ахил. Само че не на Земята, където би искал!

— Поне робът му ще бъде там, за да се грижи за него в Подземния свят — изсъска женски глас.

Хелън затвори очите на Зак, обещавайки безмълвно, че ще се погрижи Зак да стигне до Елисейските полета, да пие от Реката на радостта и никога повече да не е принуден да служи на никого. После се обърна да погледне онова, което вече можеше да помирише.

Арес стоеше от другата страна на пропастта, а от двете му страни бяха сестра му Ерида и синът му Деймос. Хелън обори глава и се задъха, знаейки, че беше истина. Олимпийците бяха свободни. Почувства нечия ръка на рамото си и когато вдигна поглед, видя Лукас и Орион, наведени до нея.

— Как? — прошепна Орион, като посочи Арес.

— Тримата — отговори Хелън. — Станахме кръвни братя.

Лукас и Орион се спогледаха измъчено, осъзнавайки твърде късно, че по-добрата им природа беше използвана срещу тях.

— Можеш ли да летиш? — прошепна Лукас, като притискаше ранената си ръка до тялото. Орион беше до него, блед и треперещ от загубата на кръв. Никой от двамата не беше в състояние да се бие. Хелън погледна през дълбокия процеп в земята към Арес.

Беше изпитвала ярост преди, но това беше различно. Помисли си колко безпомощна се бе чувствала, когато беше вързана и изцяло оставена на неговата милост, докато той я биеше. Вероятно беше причинявал това на безброй хора, помисли си тя. А сега отново беше свободен. Задължение на Хелън беше да се увери, че той никога повече няма да изтезава никого друг. Тя беше пуснала това чудовище на свобода в света. Сега трябваше да го укроти.

— Никъде няма да вървя. — Изправи се вдървено. Единият й крак още не реагираше много добре, но за това, което планираше, не й беше нужно.

— Да не си откачила? — изпелтечи Орион, като я дръпна леко за ръката, опитвайки се да я накара да се сниши. Хелън покри ръката му със своята, докато той спря.

— Хелън, невъзможно е да се надяваш, че ще спечелиш тази битка — каза Лукас примирено, сякаш знаеше, че вече е загубил този спор. Изправи се до нея, хвана я за ръката и погледна Орион. — Как се чувстваш? Попита.

— Ужасно — Орион трепна, докато също се изправяше на крака. — И съм напълно сигурен, че скоро ще се почувствам още по-зле.

Хелън се опита да им се усмихне и да им каже колко много обича и двамата, но, по дяволите, лицето я болеше твърде много и тя едва можеше да говори, затова се задоволи само да стисне ръцете им с благодарност.