Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Люк. О, не — изстена Орион.

— Не е мъртва — изрече Лукас през стиснати зъби. — Не може да е мъртва.

Хелън почувства как Лукас и Орион коленичат до нея. Почувства как нечии ръце обгръщат рамото и хълбока й, за да я наклонят внимателно към себе си. Тя започна да се гърчи, опитвайки се да ги отърси. Щеше да стане и да избяга от тях, ако можеше. Дори техните внимателни докосвания бяха като удари от камшик по кожата й, но болката не беше причината, заради която искаше да спрат да я докосват. Не можеше да им позволи да изцапат ръцете си с кръвта й.

— Спокойно, спокойно. Всичко е наред, Хелън — прошепна Лукас високо. — Знам, че боли, наистина знам, но трябва да те преместим.

Не. Това, което трябваше да направят, беше да се махнат от нея. Опита се да им каже да си вървят, но всичко, което излезе от нея, беше силна струя кръв от гърлото й.

— Имам нож — каза Орион и Хелън почувства как прерязаха въжетата на китките й.

Лукас я взе на ръце и тя започна да му се съпротивлява немощно, мъчейки се да го накара да я пусне. Искаше да умре в портала, преди ритуалът по сключването на кръвно братство да бъде завършен. Но когато се замята и закашля, само влоши нещата. От шията й буквално пръскаше кръв и покриваше Лукас и Орион. Арес може и да беше страхливец — помисли си Хелън — но знаеше всичко , което трябваше да знае, за това как да наранява хората. Раната, която й беше нанесъл, гарантираше, че всеки, който се приближи в радиус от пет стъпки до Хелън, ще бъде окъпан в кръвта й.

— Аз ще водя — каза Орион настойчиво.

Хелън почувства смътно люлеещо движение и видя поклащащия се лъч от фенерчето на Орион напред, когато започнаха да се изкачват. Чуваше чудесно и виждаше достатъчно добре, но не можеше да се движи или да говори. Опита се да раздвижи пръстите на краката си или да помръдне някой от пръстите на ръцете си. Никой от крайниците й не реагираше. Нареди си да примигне, но не можеше дори да затвори здравото си око. Хелън беше заключена в себе си и беше в пълно съзнание. Разбра, че ще трябва да гледа как се развиват събитията, и се запита дали това беше някакво специално изтезание, което Арес беше измислил за нея. Може би беше напоил острието с отрова, за да я парализира.

Или може би просто умирам , помисли си тя с надежда. Ако побързам, може би все още мога да спра това.

— Ей там е изходът — провикна се Орион назад през рамо с облекчение. Хелън различи красивия му профил, осветен отзад от ярка луна и хиляди звезди, които примигваха през тъмната теснина на отвора на пещерата.

Видя как лицето на Орион посърна, когато нещо отвън пред пещерата привлече погледа му. Той се извъртя рязко, за да застане с лице към Хелън и Лукас, тласкайки ги обратно в пещерата, докато закрилнически свеждаше над тях едрите си рамене. Хелън видя как устата му увисва отворена в смаяно ахване, а ясните му очи се разширяват, когато под гръдната му кост се появи острие на меч. Земята се разтресе. Над рамото на Орион Хелън видя как лъскавите червени мравешки очи на Автомедонт се взират в нея.

— Орион! — възкликна Лукас. Протегна ръка изпод Хелън и сграбчи Орион за рамото, опитвайки се да го задържи изправен, докато двамата се свлякоха заедно на колене с Хелън, притисната между тях. Връхчето на острието изчезна, сякаш някой го беше изтръгнал, и лъскавият метал беше заместен от струя тъмна кръв. Хелън гледаше като на забавен кадър как една капка от кръвта на Орион падна върху една от многобройните й рани и се смеси с нейната.

Това прави двама , помисли си Хелън безпомощно. В ясното, безоблачно небе отекна гръм.

— Ножът ми — промълви Орион.

Лукас кимна недоловимо, разбирайки какво иска да каже той. Хелън се опита да каже нещо, надявайки се, че е оздравяла достатъчно поне за да предупреди Лукас да не се бори, но вместо това от гърлото й излезе само хриплива кашлица.

— Можеш ли да я вземеш? — прошепна Лукас, като гледаше Орион в очите и го умоляваше да бъде честен. В отговор Орион плъзна ръце под Хелън и пое тежестта й.

Лукас посегна под ризата на Орион, за да извади дългия кинжал от ножницата. В едно заслепяващо бързо движение, той скочи на крака, прескочи Орион и Хелън, и изблъска Автомедонт от двамата ранени.

Орион притисна Хелън към гърдите си, като се задъха за няколко мига, сякаш се заставяше със силата на волята си да се изцели по-бързо. С болезнен стон, той най-сетне се изправи с усилие и излезе, тътрейки крака, от пещерата с Хелън в обятията си.