Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

Докато Арес се кикотеше безумно, огромните многобройни грешки на Хелън се стоварваха върху нея една по една, смазвайки я под себе си. Морфей беше изразил своите съмнения относно мисията й, но тя така и не беше попитала защо. Хадес открито я беше предупредил неведнъж, а два пъти, че трябва да попита Оракула — не сестричката Касандра, а Оракула , чрез когото говореха трите Богини на съдбата — дали освобождаването на Фуриите е правилната постъпка. Дори Зак се беше опитал да я предупреди, че е в опасност, но тя не му бе дала шанс да обясни.

А най-важно от всичко беше предупреждението, което бе получила от Хектор. Той й беше казал, че най-важното е тя да не се влюби в Орион. Хектор винаги беше знаел, макар Хелън да не знаеше, че тази борба е за любов. Когато й беше казал да не се влюбва в Орион, това, което се опитваше да й каже, беше, че любовта, истинската любов, винаги води до създаване на семейство — дори и то да не е традиционно. Любовта беше това, което имаше значение, а не законите или правилата на боговете.

Хелън можеше да беснее и да крещи, че са я изиграли, че не е виновна за нищо от това, но знаеше, че не е така. Беше се втурнала стремглаво в търсенето, без дори за миг да спре и да помисли какво можеше да се обърка. През цялото време беше толкова убедена, че е права, понеже вършеше добро дело, та нито веднъж не послуша някой, който не беше съгласен с нея. Лукас я беше предупредил, че хюбрисът е най-голямата опасност за Потомците, но до този момент тя не бе разбирала истински защо. Да бъдеш добър човек и да вършиш добри дела, не означаваше непременно, че имаш право през цялото време.

В съседната пещера Хелън чу Орион и Лукас да разговарят помежду си с трескав шепот, насърчавайки се взаимно да продължат към потрепващата светлина на мангала.

— Моля те — изхълца тя тихо. — Просто ме убий сега.

— Скоро, скоро, миличка. Шшшт — изгука Арес, докато издърпваше малък бронзов кинжал от колана си и коленичеше до нея. Хелън почувства хлъзгава, пулсираща топлина да преминава бързо по шията й. С едно умело движение, Арес й беше прерязал гърлото. — Ще умреш, но разрезът е достатъчно плитък, че да не умреш веднага. Страхувам се обаче, че няма да си в състояние да говориш. Не мога да допусна да споделиш плана с другите двама Наследници, преди самите те да са преминали през една малка схватка и да са пролели някоя и друга капка кръв, нали? Не искам да го провалям.

Тя се опита да изпищи, но вместо това тънка струйка кръв се изстреля от шията й и опръска лицето на Арес. Той се ухили и облиза устни.

— Кой е добро момиче? — каза той, говорейки като на бебе, като й правеше гротескни физиономии, имитирайки целувка. После се изправи, отиде до скалната стена и й зашепна.

Хелън едва не се беше удавила веднъж, когато беше дете. Оттогава винаги се бе бояла от водата, макар да бе израснала на остров, постоянно заобиколена от нея. Сега й се струваше, че след всичките тези тревоги и страхове заради водата щеше да се удави на суша. Докато кръвта се пенеше в дробовете й и изгаряше ушите й отвътре, тя си помисли колко подобен беше вкусът на солената й кръв на солената морска вода. Чуваше малкия океан вътре в себе си, който пулсираше и бушуваше, изтичайки като настъпващ отлив от нея с всеки удар на сърцето й. Или това бяха стъпки, кънтящи по замръзналия под на пещерата?

— Чичо! Пусни ме да мина — изсъска Арес по-силно към скалната стена.

Не се случи нищо. Изражението върху лицето на Арес стана безумно.

— Хелън! Не! — изкрещя Лукас през зиналата пещера. Викът му отекна в стените, като изпълни тъмните ъгли на пещерите и се разнесе многократно повторен в тях.

Арес се завъртя рязко и сложи ръка върху ножа си. Когато погледна надолу към Хелън, тя разбра, че той обмисляше сценарий, включващ вземането на заложници.

Земята се надигна и се спусна пак с трясък, при което Арес се отдръпна със залитане от Хелън и се вкопчи в стената.

— Махни се от нея — изръмжа Орион.

Без да може да се претърколи, за да ги погледне, Хелън се втренчи във вцепененото лице на Арес с единственото си здраво око. Очите му се стрелкаха напред-назад между Орион и Лукас, докато самият Арес се отдръпна до стената на портала. Орион беше прав. Богът на войната беше страхливец.

— Хадес! Имаш заповед да изпълняваш! — изкрещя Арес истерично, докато многократно удряше с длан по замръзналата скална стена. — Пусни ме да мина! — Порталът го всмука и Арес изчезна. След кратка пауза Хелън чу забързани стъпки зад гърба си.