Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

Не много надалече тя чу Орион да вика Лукас, водейки го през лабиринта от пещери.

— Чуваш ли това, Хелън? Твоето спасение е толкова близко . — Арес присви пръсти, за да затегне хватката си, и изтръгна сплетения кичур от главата й, като откъсна и широка близо два сантиметра и половина ивица кожа заедно с него. Хелън не можа да попречи на тънък, подобен на свирене хрип да се изтръгне от дъното на гърлото й, но успя да сдържи силата му и той излезе по-нисък от шепот. Нямаше да пищи. Арес сграбчи нов, по-голям кичур — такъв, който се намираше по-ниско и беше свързан с още по-голяма част чувствителна кожа.

Със здравото си око Хелън видя как кръвта от тила й започва да се стича по брадичката й и обагря леда под лицето й. Кръвта се разля в локва, ярка и трептяща, докато си проправяше път през кристалната решетка, сякаш изпълваше жадните фибри на изтъкан плат.

— Няма да те намерят просто случайно, ако на това се надяваш. В тези пещери има десетки портали. Орион познава повечето от тях, но въпреки това, може да им отнеме цяла нощ да намерят този, който трябва. — Арес звучеше, сякаш започваше да се уморява от тази игра. — Повикай ги сега и спаси каквото е останало от кожата си.

Взирайки се в локва от собствената си кръв, Хелън видя две армии. Видя ги да се сблъскват в ярък проблясък от удар на метал в метал. Видя лазурносин залив, осквернен от мръсотията на обсаден лагер, а после, след време, видя бистрите води, размътени и задръстени с пепелта от изгорени тела. Най-накрая видя Лукас да лежи безжизнен в горяща, изпълнена с пушек стая.

Това се случи последния път, когато оставих други да се бият вместо мен.

— Няма да викам — прошепна Хелън, когато горещи сълзи се смесиха с кръвта по лицето й. — Предпочитам да умра.

— Обичаш Орион и Лукас толкова много, че би умряла заради тях? И двамата? — попита Арес тихо. Бутна я на едната й страна, за да може да погледне обезобразеното й лице. Тя с усилие съсредоточи единственото си здраво око върху него и отвърна, без да се поколебае:

— Да. Обичам и двамата. И съм готова да умра и за двамата.

Арес замълча. Гледайки как мускулите на лицето му се присвиват, за миг Хелън си помисли, че той се мъчи да намери какво да каже. После той си пое дъх през зъби и избухна в смях.

— Един победен, остават още двама! — каза Арес, сякаш не можеше да повярва. — Автомедонт беше прав! Толкова готова да кърви и да умре — а и не си само ти. Това, което наистина ме удивлява, е, че той казва, че твоите двама благородни защитници също са готови да пролеят кръвта си и да умрат за теб. Знаеш ли какво значи това, омаломощено малко полубожествено създание? Знаеш ли какво означава, ако смеся всичката тази кръв, която ти и другите двама Наследници с такава готовност бихте пролели един за друг? Четири Династии, удобно събрани в трима любящи, смели и, слава на Зевс, наивни Наследници.

Умът на Хелън препускаше. Тя с усилие се изправи отново на колене и се вгледа в кръвта, която замръзваше и се превръщаше в лед на пода. Помисли си колко особени трябва да са условията, та обичайно неуязвимата й кожа да прокърви, и колко ли труд трябваше да си е дал Арес да я доведе тук, за да може тя да направи точно това. После си помисли колко ли неща трябваше да се случат, за да накарат Лукас и Орион да работят заедно , при положение, че само преди броени часове нямаше дори да могат да стоят в една и съща стая заради Фуриите. Имаше само едно нещо, което ги сплотяваше, и само едно нещо, заради което бе напълно сигурна, че и двамата щяха да се борят, да пролеят кръв и да умрат. Заради нея. А тя вече беше проляла кръв и се бе заклела в тази кръв да направи същото за тях.

— Кръвни братя. Ще бъдем кръвни братя — каза тя задъхано през разранените си устни. — Всичките Четири Династии ще бъдат обединени.

— А ние боговете ще се освободим от затвора си на Олимп — каза Арес тържествено. — Чаках три хиляди и петстотин години! — Думите му свършиха рязко, когато гърлото му се присви в задавен звук.

— Не. Няма да позволя това да се случи — изпелтечи тя, неспособна да го приеме.

— Знаеш ли коя е за мен най-привлекателната част от всичко това? С изключение на частта, в която те изтезавам, разбира се — продължи той, пренебрегвайки неубедителната й заплаха. — Това, че отново всичко е заради любовта на Елена . Никога нямаше да повярвам, че не една, а две световни войни може да бъдат започнати от обич към една жена. Някой би си помислил: За пари, безспорно. За земя — разбира се. Хиляди войни са се водили заради пари и земя, но за ЛЮБОВ? И все пак ето ни тук. Афродита печели отново! Още една война, която ще сложи край на всички войни, започва заради твоята любов, а също и заради обичта ти към двама мъже и три жалки Фурии! И любовталюбовталюбовта ще бъде причината светът да се впусне във войнавойнавойна. Това е истинска поезия .