Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

Отвън, притиснат към стената до отвора на пещерата, Хелън забеляза Зак — с разширени и втренчени очи. Все още парализирана, тя изкрещя вътрешно, но от устата й не излезе звук. Зак погледна обезобразеното й лице и издаде отчаян звук, който привлече вниманието на Орион. Орион го изгледа гневно, а в отговор Зак се втренчи ужасено в него.

Хелън почувства как главата на Орион се наклони надолу, за да погледне меча в ръцете на Зак, а после — обратно нагоре, за да го погледне в очите. Без да се поколебае, Зак протегна дръжката на меча към Орион, поднасяйки му оръжието.

— Аз съм приятел на Хелън. Бори се. Аз ще остана и ще я пазя — каза той с овладян глас. Орион погледна Лукас, хванат здраво и притиснат с коляно в корема от Автомедонт, и бързо взе решение.

Хелън се опита да се бори, когато Орион я остави на земята в краката на Зак. Опита се да процеди през зъби думата „предател“ , но всичко, което успя да постигне, беше да изпелтечи няколко пъти буквата „П“ и да се присвие от болка.

— Ще се погрижа той да се върне при теб — обеща Орион тихо и целуна Хелън по челото. Притискайки ранените си гърди, сякаш това можеше да спре болката, Орион взе меча от Зак и се втурна в схватката, за да се бие редом с Лукас.

— Не се тревожи, Хелън. Току-що се обадих на Мат. Всички идват. Хектор каза, че дори майка ти е на път. — Зак се опита да я настани по-удобно, като придърпа безрезултатно разкъсаните места на роклята й и приглади подгизналата й от кръвта коса. Докато я оглеждаше, ръцете му се разтрепериха и в очите му започнаха да се събират сълзи. — Толкова съжалявам, Лени. Боже господи, погледни какво е направил с лицето ти !

Като дишаше тежко и се опитваше да изкашля вдишаната кръв, тя се втренчи в Зак и съсредоточи цялата си енергия, за да накара замръзналия си език да се раздвижи.

— Ий ме — изрече завалено тя. Зак присви очи, опитвайки се, да проумее дали наистина е казала това, което му се стори.

Хелън се напрегна и опита отново: — Уб-бий ме.

Най-сетне успявайки да раздвижи пръстите си, тя задращи по прерязаното си гърло, опитвайки се да откъсне сърцевидното си колие, за да може Зак да я убие. Зак бавно поклати глава към нея, избирайки да не проумява онова, което я бе чул да казва. Хвана ръцете й и ги задържа неподвижни, свали тениската си и я притисна към раната на гърлото й.

Полудяла от безсилно раздразнение, Хелън гледаше безпомощно от земята как Лукас и Орион се бореха с Автомедонт, и тримата движещи се толкова бързо, че едва успяваше да различи отделните им фигури. Автомедонт стоеше между двамата, механичен и точен, като започваше и завършваше всяко движение с хирургическа прецизност.

Хелън знаеше достатъчно за битките, за да е наясно, че наблюдава съвършения воин. Той беше по-силен, по-бърз и по-търпелив от всеки боец, когото Хелън бе виждала. Ако Орион или Лукас се хвърлеха, за да го ранят, той безгрижно поемаше острието в тялото си и го оставяше да излезе отново. От няколко места по тялото му се процеждаше мътна зеленикавобяла течност, но Хелън вече знаеше, че той не може да бъде убит по този начин. Просто ги чакаше да се уморят.

С все още кървящи гърди, Орион залитна и получи нова рана в корема. Когато той падна назад, Автомедонт съзря своя шанс. Вместо да нападне Орион на земята, той се впусна в схватка с Лукас. С ловко движение Автомедонт изби по-малкия меч от ръката на Лукас, и той изхвърча. После понечи да нападне Лукас, докато той беше невъоръжен.

— Люк! — изкрещя Орион, с пресекващ от изтощение глас. Подхвърли на Лукас меча си и остави себе си беззащитен. Автомедонт остави Лукас да хване оръжието.

Лукас прелетя над Автомедонт и се приземи пред Орион, който кривеше лице в гримаса и стискаше най-новата си рана. Опита се да стане и падна назад с ръмжащ стон; кръвта се изливаше от него тревожно бързо. Лукас застана решително, давайки ясно да се разбере, че ако Автомедонт иска да се добере до Орион, ще трябва първо да мине през него.

Хелън видя Автомедонт да се усмихва и почувства как тръпка на паника тръгва от стомаха й и се стрелва надолу по ръцете и краката й. Автомедонт искаше именно това. Той разчиташе , че те ще бъдат смели и жертвоготовни. Това щеше да ги погуби. По кожата й отчаяно започна да пука статично електричество, но тя нямаше достатъчно сили, за да произведе мълния. Пренебрегвайки изгарящата болка, която това й причини, Хелън успя да се преобърне върху счупените си ръце и започна да се влачи към тях.