Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Имаме ли план? — попита я Лукас, сякаш знаеше, че отговорът е отрицателен, но все пак нищо не му струваше да попита.

— Наистина ли ще се опитате да се биете с мен, малки полубогчета? — изкрещя слисано Арес от отсрещната страна на пропастта. Хелън не му обърна внимание.

— Колко е дълбок този процеп, Орион? — попита тя под нос.

— Колко дълбок ти трябва?

— Спуска ли се надолу в пещерите? Онези с порталите? — продължи тя. Орион кимна, все още объркан. — А можеш ли да го разшириш , когато те помоля?

— Със сигурност, но… — Орион млъкна, без да довърши, когато внезапно му просветна какво имаше предвид Хелън. Той се намръщи и започна да клати глава към нея, но така и не получи шанс да изрече гласно притесненията си.

Арес вдигна ръждивия си, назъбен меч над главата и избухна в пламъци. Но ако Арес очакваше Хелън да се страхува от огън, горчиво грешеше. Хелън се хвърли през пропастта и се приземи върху него в свръхмасивното си състояние, още преди той да успее да нададе докрай бойния си вик.

Тя го заби на шейсет сантиметра надолу в пръстта, чак до ръба на пропастта. Той се опита да й отреже главата, но тя отблъсна острието на меча му с опакото на неуязвимата си ръка, сякаш отпъждаше муха. Отвратителният меч прелетя над ръба на бездната. Арес го проследи с отворена уста как се отдалечава от него.

Преди той да успее да се съвземе от шока, Хелън притисна колене около ребрата му и заби пръсти в гърлото му, задушавайки го е всичките си четири разранени и насинени крайника. Огънят му пламна по-ярко, сякаш се опитваше да я обгори, но Хелън само стисна по-здраво. Нейната мълния беше десетократно по-гореща от всеки пламък и за да му покаже, тя изпрати две мълнии право във врата му с двете си ръце.

Докато Арес се гърчеше в конвулсии под безмилостното нападение на Хелън, Лукас и Орион се хвърлиха върху Ерида и Деймос, като нападнаха слисаните божества и ги обсипаха с удари. Никой от Потомците не можеше наистина да убие някого от безсмъртните, но Хелън не я беше грижа. И без друго смъртта беше твърде добра за Арес.

— Орион! Сега! — изкрещя тя, като стисна Арес в мечешка прегръдка и поемайки по-голяма тежест, отколкото беше опитвала преди. Почувства как Арес увеличава размерите си, като ставаше все по-едър и по-едър, докато ревеше от ярост, и го притисна отчаяно. За миг си помисли, че Орион няма да успее да се справи.

Земята под тях се разлюля и потрепери, а после поддаде. Вкопчени един в друг, Хелън и Арес пропаднаха в дълбоката пропаст, като се търкаляха и се въртяха към леденостудения портал, който сияеше слабо на дъното.

Хелън не знаеше дали ще се получи или не. Можеше да влиза и да излиза от всички нива на Подземния свят, докато спеше, но за първи път се опитваше да го направи, докато беше будна. Не знаеше дали може да отвори постоянен портал, или само да създава нови, когато спеше. Съсредоточи се да остане спокойна, както правеше, когато се отпускаше, за да заспи, преди да слезе, и изпита надежда, че ще се случи най-доброто. Точно преди да се ударят, Хелън проговори.

— Отвори се, Тартар, вземи Арес и го заключи при всички зли духове, които е измамил — каза тя.

Не можеше да убие безсмъртен, но беше почти сигурна, че ако успееше да прекара Арес през някой портал, можеше да го затвори в Тартар завинаги. Знаеше от опит, че това е далеч по-лошо от смъртта.

Ледът се разцепи и тя и Арес престанаха да падат и започнаха да кръжат. Сто ръце се подадоха през камъните и леда и сграбчиха различни части от Арес.

— Невъзможно — промълви той, приковал очи в тези на Хелън.

— Върви в ада — прошепна тя.

И после го пусна. С оглушителен писък, Арес потъна в тъмната яма на Тартара, повлечен от стоте ръце. Безброй гърчещи се ръце се сключиха върху него, докато накрая Арес, богът на войната, изчезна под тях завинаги.

Порталът се затвори, оставяйки Хелън да кръжи на дъното на тъмния процеп. Единственият звук идваше от нея: задъхваше се от изтощение.

Зрението й се замъгли. Едва успявайки да се носи плавно, тя се изтласка с ръце нагоре по стените на пропастта. Тялото й затрепери силно и главата й започна да клюма. Докато се издигаше по-високо, чу как няколко гласа многократно я викат по име. С мъка започна да си проправя път към звука, ридаейки от изтощение и болка.

Точно когато силите я напуснаха, две различни, но нежно обичани ръце посегнаха през ръба на ямата и я извлякоха в розовия въздух на нова зора.

— Аз го намушках, но всъщност цялата заслуга беше на Зак. Тъкмо той откри как да убие Автомедонт. — Хелън с усилие измъкна ръката на Мат от китката на Зак и сложи на нейно място красивия кинжал. — Той искаше да ти предам това и да ти кажа, че си страхотен приятел. Какъвто, разбира се, си.