Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

Мат погледна надолу към древния артефакт и поклати глава.

— Не го искам.

— Вземи го — каза Хелън. — Това беше последното му желание, а гърлото ме боли твърде много, за да споря.

Мат й отправи тъжна усмивка и я прегърна несръчно. Взря се с празен поглед в кинжала за един миг, после го пъхна в колана си под тениската. И двамата се чувстваха ужасно заради решението да оставят тялото на Зак на улиците в Нантъкет, но знаеха, че няма по-добър начин да прикрият истинската причина за смъртта му, отколкото да я припишат на метежа.

— Няма да го оставя на непочтително място, обещавам. Много съжалявам за приятеля ти, Мат — каза Палас с изненадващо нежен тон. Сложи ръка на рамото на Мат и го стисна успокояващо, докато Мат го погледна в очите и кимна, давайки знак, че е готов да пусне тялото. Палас вдигна внимателно Зак и побягна толкова бързо, та Хелън знаеше, че на Мат му се е сторило, сякаш те самите са изчезнали.

Без да се налага тя да го моли, Мат хвана ръката на Хелън и я сложи върху раменете си, като почти отнесе Хелън обратно до главния военен съвет, който се провеждаше на ръба на пропастта. Кракът й се беше счупил на няколко места, когато Арес я беше ритал, и тя още не можеше да стъпва на него, но, както и останалата част от тялото й, той заздравяваше. Поне можеше отново да вижда и с двете очи, макар че дясното все още бе чудовищно подуто. Въпреки всичко, имаше много неща, за които да е благодарна. Ерида и Деймос бяха избягали в мига щом Арес бе победен, а веднага щом Хелън отвори очи, Дафна й беше казала, че баща й и близнаците са още живи. За разлика от Зак. Мат я настани между Орион и Лукас, и отиде да се взира надолу в дупката като Хектор и Дафна.

— Вече ти казах — рече Орион, като предпазливо притискаше тампони от марля към двете си рани. — Порталът е затворен. Погледни ми китката. — Той вдигна Клонката на Еней. — Кога не сияе? Когато не сме близо до портал. Мога ли сега да затворя процепа, така че фермерите, които притежават това място, да не паднат случайно в него?

Лукас започна да се смее на тона на Орион, после смехът му бързо секна и той се хвана за рамото, което баща му превързваше. Хелън разбра, че Орион беше приключил с отговарянето на въпроси. Имаше склонност да става по-саркастичен, когато се раздразнеше. Тя реши, че е време да се намеси и да го отърве.

— Аз затворих портала, и то завинаги — изхриптя тя през наранените си гласни струни. — Арес няма да се измъкне оттам, ако изобщо успее да се измъкне отнякъде. Давай, затвори процепа, Орион.

— Но откъде можеш да знаеш това? — вметна Дафна с леко раздразнение. — Има ли начин да слезеш и да провериш, Хелън?

— Дафна, погледни я. Тя изстрада достатъчно за една нощ. Спри да настояваш — каза Кастор с обичайния си спокоен тон, докато свършваше с превързването на рамото на Лукас. — Щом Хелън и Орион казват, че е безопасно да се затвори процепът, тогава го остави да го затвори.

Дафна вдигна отчаяно ръце и се извърна, като изпусна шумно въздух през устните си, просто за да даде на всички да разберат, че макар да беше победена, пак не беше съгласна. Хектор завъртя очи и се спогледа с Орион. Очевидно тази малка демонстрация от страна на Дафна беше нещо познато и за двамата, макар Хелън да я виждаше за първи път.

— Затвори го — каза Хектор на Орион. Земята се прибра със стържещ звук, подобен на стон, и се затвори с леко избумтяване.

— Е, изглежда, че сега вече никога няма да узнаем — промърмори презрително Дафна.

На Хелън наистина й идваше да я зашлеви, но не можеше да стои права без помощта на Мат, а той се беше запилял нанякъде. Тя проточи врат и го откри да претърсва терена за нещо. Внезапно той се наведе, преся пепелта на Автомедонт и извади нещо лъскаво. Ножницата на кинжала — осъзна Хелън, чудейки се за какво му е притрябвала.

— Хей. Добре ли си? — попита я Орион, като я сепна и я изтръгна от мислите й. Подпря брадичката й с пръст, за да я задържи неподвижно, и се взря в нараненото й око. Все още вгледан в него, той се надвеси на една страна и се обади над рамото й: — Ей, Люк. Видя ли това?

— Да — изрече Лукас унило, като погледна надолу и кимна. — Забеляза ли формата?

— Да. Много подходящо.

— За какво говорите вие двамата? — попита Хелън с пресекващ глас.

— Надолу по десния ти ирис се спуска синьо-бял белег, Хелън. Белег, от какъвто Потомците не могат да се освободят — каза Лукас тихо. — Има форма на мълния.

— Стряскащо ли изглежда? — попита тя Орион, обзета от параноичен страх, че вече никой няма да иска да я погледне в дясното око. Той започна да се смее, а после спря рязко, като се хвана за раните и направи гримаса, точно както Лукас няколко минути преди това.