Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

Светът се наклони върху оста си за момент, докато Лукас обмисляше чутото. Ами ако Хелън вече беше мъртва? Възможно ли беше половината му сърце да умре, без той да го почувства? Лукас пъхна ръка в джоба си и напипа последния обол с мак, останал на света, като го разтри между палеца и показалеца си. Вече знаеше какво ще направи, ако Хелън умре.

— Не знам — прошепна той, прогонвайки тази мисъл засега. Вдигна напрегнато поглед към Орион. — Прав си. Няма логика Тантал да я отвлича сега, но помни, че вероятно вече не той командва парада. Новият господар на Автомедонт сигурно е искал и Фуриите да бъдат отстранени, преди да нареди залавянето на Хелън. Независимо защо Автомедонт е чакал, мога да си представя само едно място, на което някой би бил физически способен да държи Хелън в плен.

— Постоянно съществуващ портал. Моят портал е най-близкият и ме проследиха дотам по-рано тази вечер — каза Орион печално, сякаш му идваше да се нарита. Тръгна на запад. — Искаш ли да чакаш семейството си тук, докато аз я търся?

Лукас се ухили на Орион, без да си прави труда да отговори на въпроса.

Знаеше, че правилната постъпка би била да се свърже с Хектор и да организира схватка „трима срещу един“ срещу много по-силния мирмидонец, но нямаше начин да успее да се застави да остане неподвижен достатъчно дълго, за да се справи с това. Втурна се след Орион и половин миг по-късно бяха в периферията на острова.

— О, Господи, Мат! Трябва да дойдеш тук — изхриптя Зак в телефона. Дишането му беше неравномерно и слушалката непрекъснато се удряше в брадичката му, сякаш тичаше или вървеше бързо. — Той е хванал Хелън и ще я нарани!

— Чакай. Къде е това „тук“ ! — прекъсна го Мат. Трескаво махна с ръка към Хектор, Палас, Кастор — всички, които в момента стояха в кухнята на семейство Делос, опитвайки се да открият къде Автомедонт можеше да е завел Хелън. Зак продължаваше да говори, думите се изливаха наведнъж от устата му, като жълтък, изсипващ се от спукано яйце.

— Трябваше да се обадя на Лукас и на онзи Орион — заекна Зак. — Точно това се предполага да направя в този момент, това е, което винаги се е предполагало да направя, и ще го направя, защото не го ли сторя, той ще ме убие, но знам, че това е планът му, така че не мога да го последвам изцяло, нали така? Сметнах, че ако ви кажа, ще можем да измислим нещо.

— По-бавно! Какво имаш предвид под „план“?

— Планът за започването на войната! Той има нужда и от трима им, за да го направи!

Бузата на Хелън беше гореща — изгарящо гореща. Останалата част от тялото й обаче замръзваше — осъзна тя, докато си проправяше път с нокти нагоре от тъмнината, която я дърпаше, и се връщаше отново в съзнание. Беше й по-студено от когато и да било преди, а нещо наблизо до нея миришеше ужасно на ръжда и гнилоч.

— Ето я, дошла е да си поиграе! Още двама и после — бум! — припяваше примамлив глас. — Хубавохубавохубаво полубожество.

Арес.

Хелън застана съвсем неподвижно и се опита да не се разпищи. Имаше нужда да помисли. Последното, което си спомняше, беше лицето на Автомедонт над нейното, пробождане във врата, а после — разтичаща се болка, която навлезе с пулсиране в тялото й, докато мозъкът й се самоизключи като защитна реакция.

— Виждам те там, моя хубава малка любимка — каза Арес, вече, без да се смее. — Не можеш да се скриеш зад клепачите си. Хайде. Отвори ги. Дай да видя очите на баща ни.

Тя чу нотката на гняв, промъкнала се в гласа му, долови заплахата в движението, което направи към нея. Беше я предизвикал да разкрие картите си и очите й се отвориха ужасено. Тя се освободи от гравитацията, за да отлети, но не се получи, и тя моментално разбра защо. Дори въздухът беше наситен с ледени кристали. Студът беше толкова силен, че напрягаше сетивата отвъд всякакви предели и ги изкривяваше в обратната посока, докато ледът започнеше да става изгарящ като огън.

В потрепващата светлина на бронзов мангал Хелън видя, че Арес я беше овързал с дебели въжета и я бе притиснал към земята на входа на един портал. Хелън се огледа отчаяно наоколо, но в сърцето си вече знаеше, че е в съвършения затвор. В Подземния свят можеше да се телепортира далече от Арес с няколко думи. На Земята можеше поне да се съпротивлява като истински звяр и може би да се измъкне. Но в портал, когато не се намираше на никое от тези места, тя беше просто една тийнейджърка, вързана и оставена на милостта на един маниак. Хелън разбра, че това беше планирано. Вероятно беше планирано буквално от векове.