Джоузефин Анджелини - Безсънна (Търсачът в дълбините)

Без да иска, Кейт случайно избра стаята на Лукас. Хелън едва не отстъпи назад, но после откри, че не можеше да устои на изкушението да бъде близо до нещо, което му принадлежеше.

— Какво става? — попита Хелън.

— Джейсън каза, че Джери се е изгубил там долу. Каза, че всичко това е трябвало да свърши още преди да се качим в колата и да дойдем тук — каза Клеър спокойно. Кейт се включи в разговора, неспособна да се сдържи.

— Обаче се намесил някакъв ужасен бог. Трябва да е повел духа на Джери в грешната посока, докато го носехме към колата — каза Кейт с треперлив глас. — И сега близнаците не могат да го намерят.

— Морфей се срещна с Ариадна на границата на владенията си, за да й каже, че Арес е онзи, който е подвел баща ти — каза Клеър приглушено и погледна към Кейт за съдействие:

— Хелън, защо Богът на войната се опитва да убие баща ти? — попита Кейт, с треперещ глас на ръба на истерията. Кейт беше практична жена и не бе привикнала към емоционални изблици, но още се опитваше да проумее факта, че всичко, което познаваше като мит, всъщност беше вярно. Хелън хвана ръката й и я стисна.

— Трябваше да ти кажа — рече Хелън, неспособна да погледне Кейт в очите. — Мислех си, че мога да те защитя, ако те държа настрани от това, че ти и татко можете да продължите с живота си, ако просто не знаете. Звучи толкова глупаво сега, когато го изричам на глас, но наистина вярвах, че може да се получи, и съжалявам. Арес се опитва да се добере до мен. Не знам защо го прави, но знам, че използва татко като примамка.

— Добре — каза Кейт, като избърса една готова да капне сълза и присви решително устни. — Е, какво можем да направим по въпроса? Как ще спасим Джери?

— Не ние — прошепна Хелън мрачно, спомняйки си предупреждението на Морфей, че Арес мечтае да я нарани. — Аз. Арес иска мен.

— И ти просто ще изтичаш право там долу, за да се изправиш срещу него, така ли? — попита Касандра от вратата. Хелън се обърна и видя Касандра, застанала зад нея с гневно скръстени ръце. — Макар да знаеш, че това вероятно е капан?

— Да. И трябва да отида незабавно.

— Лени, това е кажи-речи най-тъпото нещо, което съм те чувала да изричаш — каза Клеър, толкова слисана, че лицето й загуби всякакъв израз. — Мат е по-добър боец от теб, а той дори не е Потомък. А ти си мислиш, че можеш да нападнеш Арес сама?

— Да — каза Хелън, като огледа безстрастно шокираните лица на всички. — Аз съм Търсачът в дълбините. Аз мога да контролирам Подземния свят, а Арес не може. Не знам какво говори за мен фактът, че имам власт над онова място, но е налице. Тук горе със сигурност няма да имам голям шанс срещу него. В Подземния свят обаче мога да го победя — поне за достатъчно дълго, за да върна баща си. Знам това.

Хелън отиде до леглото на Лукас и дръпна надолу завивките.

— Хелън. Баща ти не би искал да се излагаш на опасност заради него — каза Клеър твърдо, като сложи ръка на рамото на Хелън и я завъртя. Хелън не можеше да си спомни кога за последен път Клеър се беше обърнала към нея с цялото й име. Тя, Кейт и Касандра бяха готови да я спрат, което можеха да направят с лекота. Освен ако не ги убедеше, че всичко, което трябваше да направят, беше да я задържат будна.

— Знам, че татко не би искал това, но… ами, толкова по-зле! — избълва накрая Хелън с рязък шепот, като се опита да не повишава глас и почти се провали. — Той ще умре, ако не го отведа от Арес, а ако близнаците останат там долу още дълго, те също ще умрат. Знаеш, че съм права, Клеър. Знаеш как всяка секунда на границата на Земите на сенките се струва като цяла вечност на душата, която се препъва из нея.

Клеър сведе очи и завъртя глава, кимайки мъчително. Наистина знаеше и споменът още я плашеше.

— Просто почакай Орион да те придружи — каза умолително Касандра, като прекоси стаята и отиде до леглото на Лукас, докато Хелън се вмъкваше в него.

— Не мога. На Орион му отнема половин час да слезе от Нантъкет до мястото на портала във вътрешността на континента. В Подземния свят времето се движи различно, но духът на баща ми още не е в Подземния свят. Времето не е спряло, то е разтеглено за него и близнаците, и всяка секунда, която губя тук горе, на тях там долу им се струва като безброй дни. Джейсън, Ари и баща ми няма да издържат в тази пустиня дори само още половин час. Трябва да отида сега .

Кейт, Клеър и Касандра се спогледаха тъжно. Знаеха, че Хелън е права.

— Иска ми се да можех да кажа, че всичко ще се оправи, но от известно време не мога да виждам бъдещето ти. Съжалявам — каза Касандра, като се наведе импулсивно напред да я целуне по бузата. — Късмет, братовчедке — прошепна тя нежно, като се вкопчи здраво във врата на Хелън.