Ан Райс - Вампирът Лестат

— Ти какво искаше да кажеш с това… ако аз реша да не пия от тяхната кръв? — попитах. — Как бих могъл да не реша?

— Това е нещо, над което трябва да помислим и двамата — рече той. — А и винаги съществува възможността те да не ти позволят да пиеш.

От мисълта ръката на някой от тях да замахне към мен и да ме запокити на двайсет стъпки от тях в параклиса, или направо да пробия каменния под, се разтреперих.

— Тя ти каза името си, Лестат — рече той. — Мисля, че тя ще ти даде да пиеш. Но ако поемеш нейната кръв, ще станеш още по-издръжлив и отсега. Няколко капки ще те укрепят, но ако тя ти даде повече, даде ти да се напиеш, след това надали ще има сила на земята, способна да те унищожи. Трябва да бъдеш сигурен, че го искаш.

— Защо да не го искам?

— Искаш ли да бъдеш изпепелен и да продължиш да живееш в агония? Искаш ли да бъдеш посечен с ножове стотици пъти или прострелян отново и отново с пушки и да продължиш да живееш, разкъсана люспа, която не е в състояние да се грижи за себе си? Повярвай ми, Лестат, това може да бъде ужасно. Ти би могъл да устоиш дори на слънцето и да го преживееш, изгорял до неузнаваемост, и да желаеш смъртта им, също като старите богове в Египет.

— Но няма ли изцелението ми да е по-бързо?

— Не непременно. Не и без ново вливане на тяхна кръв, докато си ранен. Времето с постоянното постъпление на човешки жертви или кръвта на древните — това са възстановителните средства. Ала може и да ти се прииска да си умрял. Помисли за това. Не бързай.

— Ти как би постъпил на мое място?

— Бих пил от Онези, които трябва да бъдат пазени, разбира се. Бих пил, за да стана по-силен, да се приближа до безсмъртието. Бих молил Акаша на колене да ми позволи, а после бих паднал в прегръдките й. Но е лесно да се говори така. Тя никога не ме е заплашвала. Никога не ми е забранявала и сега аз знам, че искам да живея вечно. Пак бих издържал на огъня. Бих издържал на слънцето, и на всякакви страдания, за да продължа да живея. Ти може и да не си толкова убеден, че онова, което желаеш, е вечността.

— Желая я — отвърнах. — Мога да се престоря, че размишлявам над това, да се престоря на умен и мъдър и че претеглям всичко. Но защо, по дяволите? Теб не бих могъл да измамя, нали? Ти знаеше какво ще кажа аз.

Той се усмихна.

— Тогава, преди да потеглиш, ще отидем в параклиса и ще я помолим смирено, и ще видим какво ще каже.

— А още отговори ще ми дадеш ли сега? — попитах.

Той ми направи знак да питам.

— Виждал съм духове — рекох. — Виждал съм демоните злосторници, които ми описа. Виждал съм ги да обсебват смъртни и постройки.

— За това знам не повече от теб. Повечето духове като че са просто привидения, които не знаят, че ги наблюдават. Никога не съм разговарял с дух, нито дух ме е заговарял. Що се отнася до демоните злосторници, какво ли мога да добавя към древното обяснение на Енкил — че те беснеят, защото нямат тела? Но има и други безсмъртни, по-интересни.

— Какви са те?

— Има поне двама в Европа, които не пият и никога не са пили кръв. Те могат да излизат не само нощем, но и денем, имат тела и са много силни. Приличат досущ на хора. Имаше един в древен Египет, известен в египетския двор като Рамзес Прокълнатия, въпреки че, доколкото аз мога да кажа, надали бе прокълнат. След като изчезна, името му бе премахнато от всички царски паметници. Знаеш, че египтяните са постъпвали така — заличавали са името, когато са искали да убият създанието. И не зная какво се е случило с него. В старите свитъци не бе описано.

— Арман го спомена — рекох. — Арман ми разказа за легенди, според които Рамзес е бил древен вампир.

— Не, не е. Ала аз не вярвах в онова, което бях чел за него, докато не видях другите със собствените си очи. И пак ще ти кажа, че с тях не съм общувал. Само съм ги виждал — те се ужасяваха от мен и побягваха. Аз се боя от тях, защото те излизат на слънце. Те са могъщи и безкръвни, и кой знае на какво са способни? Но ти може да живееш векове наред и никога да не ги видиш.

— Ала колко стари са те? От колко време съществуват?

— Много стари, сигурно колкото мен. Не мога да ти кажа. Те живеят като богати и могъщи люде. Възможно е да съществуват и още като тях, те може и да разполагат с някакъв начин да се плодят, не съм сигурен. Пандора каза, че някога е имало и такава жена. Но пък с Пандора не можехме да постигнем съгласие за нищо, свързано с тях. Пандора каза, че те са били като нас и са древни, и са спрели да пият, когато Майката и Бащата са спрели да пият. Аз не мисля, че те изобщо някога са имали нещо общо с нас. Те са нещо друго, безкръвно. Те не отразяват светлината като нас, те я поглъщат. Те са само с една отсянка по-тъмни от смъртните. И са плътни и силни. Ти може и никога да не ги видиш, но аз ти го казвам, за да те предупредя. Никога не бива да им позволяваш да узнаят къде е леговището ти. Те могат да бъдат по-опасни от хората.