Джон Полидори: Вампирът

Така се случи, че в самия разгар на балните увеселения, неизменно съпътстващи лондонската зима на всевъзможни приеми, устроени от фаворитите в двора, се появи благородник, по-забележителен със своята чудатост, отколкото с титлата си. Той непрестанно се взираше в заобикалящото го веселие, сякаш не можеше да участва в него. Лекият, мелодичен смях на дамите сякаш привличаше вниманието му, само за да може със своя мигновен взор да обуздае този смях, и да всее страх в женската гръд, където биеше сърце изпълнено с безметежно лекомислие. Тези, които усещаха присъствието на този леден уплах, не можеха да си обяснят откъде се е появил: някои го отдаваха на мъртво-сивото око, което, вперено в обекта на своето наблюдение, не проникваше в дълбините на човешката душа и не пронизваше съкровените туптения на сърцето, а се стичаше по бузата на събеседника в оловен лъч, който давеше в мъчителна тревога кожата, през която не можеше да премине. Неговата ексцентричност му носеше покани от всички уважавани домове; всички желаеха да го видят — тези, които бяха привикнали с бурни и жарки вълнения, над които сега тегнеше сянката на скуката, бяха доволни да притежават до себе си човек способен да задържи вниманието им. Въпреки мъртвешкия тен на лицето му, който никога не добиваше по-топли нюанси, дори за игриво изчервяване от благоприличие, или от силните емоции принадлежащи на страстта, формата и чертите му бяха красиви и правилни, и много от жените, ловуващи социално признание и известност, се опитваха да спечелят симпатията на този благородник, и да предизвикат у него поне част от симптомите на така желаното привличане. Дори лейди Мърсър, която след като се бракосъчета, се превърна в обект на всеобщ присмех, възжела вниманието му, и заставаше пред полезрението му почти облечена в шутовски одежди, само да бъде забелязана — уви напразно — дори, когато тя стоеше пред него и погледите им привидно се кръстосваха, изглежда настоятелното й поведение оставаше незабелязано и неразбрано — и тъй като неоспоримото й безсрамие биваше посрещано от хладна безстрастност и претърпяваше поражение, тя постепенно се отказа от идеята си. При все неуспехът на тази обикновена съблазнителка да привлече неговия поглед, женският пол не му бе чужд и безинтересен, но толкова забележима бе предпазливостта, с която той се обръщаше към добродетелните съпруги и целомъдрените им дъщери, че малко хора знаеха за беседите му с жените. Въпреки това притежаваше репутацията на красноречив събеседник; и дали заради това му качество, което сякаш смекчаваше страхопочитанието вдъхвано от необикновения му характер, или поради инстинктивното одобрение, което явната му омраза към пороците предизвикваше, той бе често в обкръжението както на тези жени, които със семейните си добродетели съставляват гордият характер на своя пол, така и на тези, които го позорят със своята безпътност.

По същото време в Лондон се появи млад джентълмен на име Обри: той бе сирак, който заедно с единствената си сестра бе поверен на баснословно богатство от родители, сетили смъртта още в ранните му детски години. Изоставен от своите опекуни, които считаха за свое най-висше задължение да се грижат за финансовото му състояние, а възпитанието на ума му отстъпиха на грижата на своите подчинени, юношата разви повече своето въображение, отколкото разсъдливостта си. Благодарение на тези обстоятелства, Обри доби романтичните добродетели на честта и прямотата — качества, които всеки ден разрушават животите на безброй галантерийни чираци. Свеждаше всяко човешко действие до порядъчност, и считаше, че Провидението е подхвърлило покварата в съществуването ни, просто за да подсили неговата яркост и жизнен контраст, както в романите. Мислеше, че нищетата на хората се състои в обличането на дрехи, които въпреки че топлеха като всички други, със своите чудати гънки и разноцветни кръпки прилягаха повече на художническото око. Вярваше, че сънищата на поетите представляват лоното на реалността, в което светът се развива. Беше красив, честен и богат: поради тези причини едва навлязъл във висшето общество, Обри бе обграден от майки, вплетени в непримирима борба коя ще опише с най-лъжливи краски своята залиняла и срамежлива или пълна с живот и игрива фаворитка: дъщерите им от своя страна, с техните просветнали и ободрени изражения, когато се приближаваше към тях, и с искрящите погледи, които отправяха към него, когато отвореше уста да изрече нещо, скоро го увлякоха в грешни представи за собствените му способности и достойнства.