Джон Полидори - Вампирът

Лорд Рутвен се опита да посети дома им в деня след бала, но не бе допуснат вътре — както всеки друг него ден. Щом разбра за влошеното здраве на Обри, му бе ясно, че именно той е причината за помрачения ум на младежа, но още по-тържествуващ лик той доби, когато научи, че Обри е обявен за луд, и радостта и удоволствието му трудно можеха да се скрият от тези, от които бе добил тази информация. Лордът побърза да отиде в имението на своя някогашен спътник, и с постоянното си и настоятелно присъствие, и със своите претенции за дълбока привързаност към бедния младеж, той малко по малко спечели сърцето на мис Обри. Но кой би могъл да устои на силите му? Със змийския си език описваше бедите и опасностите, които срещал в живота — веднъж говореше за себе си като за човек, за който няма нищо мило и свято на тази пренаселена земя, освен тази към която сега се обръщал — жената, която откакто познавал, придала смисъл на съществуването му, та дори само да слушал успокоителната мелодия на гласа й. Той толкова добре познаваше и владееше змийското изкуство, и такава бе тъжната воля на съдбата, че мис Обри скоро се привърза към него и го обикна. Лордът получи графска титла, обвързана с важен пост в чуждестранно посолство, което му послужи за извинение да ускори бракосъчетанието между него и мис Обри (въпреки здравословното и ментално състояние на брат й). Сватбата трябваше да се състои непосредствено преди отплаването му към континенталните земи.

Когато лекарят и опекунът се оттеглиха, Обри напразно се опита да подкупи слугите. Тогава поиска да му донесат перо и хартия, и веднага щом му бяха донесени, той започна да пише писмо на сестра си, в което я заклеваше, ако цени своето собствено щастие, ако цени своята чест и честта на тези, които вече са в гроба и които някога са я държали в ръцете си — нея — тяхната надежда и надеждата за техния дом, да отложи само с няколко часа бракосъчетанието, което той проклинаше горещо. Слугите обещаха да доставят писмото, но го дадоха на лекаря, който реши да не тревожи повече съзнанието на мис Обри с това, което смяташе за бълнуванията на маниак. Нощта отмина без почивка за слугите, и Обри се вслушваше с неописуем ужас в звуците на трескавото приготвление. Сутринта дойде и звукът на много карети разцепи тишината и прогърмя в ушите му. Обри обезумя. Любопитството на слугите постепенно надделя над раболепието им и вкупом решиха да отидат и да погледат церемонията, оставяйки го в ръцете на една стара, безпомощна жена. Видял възможността, Обри се впусна към вратата, отвори с един замах и след миг нахлу в залата, в която течеше събирането. Лорд Рутвен пръв го забеляза, приближи се до него и сграбчвайки със сила ръката му, побърза да го отведе вън от полезрението на събралите се хора — лицето му святкаше в безмълвен гняв. Когато стигнаха стълбището, лорд Рутвен ненадейно се наведе и прошепна:

— Помни клетвата си! Ако сестра ти не стане моя жена днес, за нея това ще значи безчестие! Жените са слаби! — казвайки това, той го избута към слугите, които предупредени от старата жена, се бяха впуснали да го търсят. Обри не можеше да стои на краката си, и от яростта, която не намираше отдушник и от думите, които не можеше да произнесе, в тялото му се спука важен кръвоносен съд — младежът бе отнесен в легло от слугите. Сестра му не бе уведомена от лекаря за нищо от случилото се — страхуваше се да я безпокои в такъв момент. Женитбата бе извършена и булката и младоженецът напуснаха Лондон.

Обри отпадна още повече и състоянието му драстично се влоши. Кръвоизливът подсказваше за скоршното настъпване на смъртта. Повика за опекуните си и до настъпването на дванадесетия час, който оповести царуването на нощта над земята, той сдържано им разказа всичко, което читателят е прочел до този момент. Младежът умря веднага след това.

Опекуните побързаха да предпазят мис Обри, но когато пристигнаха вече бе твърде късно. Лорд Рутвен бе изчезнал, а сестрата на Обри бе утолила жаждата на ВАМПИР!

© 2009 stormthefront, превод от английски

John William Polidori

The Vampyre, 1819

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14578]

Последна редакция: 2009-11-10 22:00:00