Ришел Мийд - Ледено ухапване

— Не ми отговаряй и не ме поучавай.

— Гладна съм. Само казвам, че трябва…

— Пусни я или ще те убия!

Всички се извърнахме при този нов глас, гневен и застрашителен. Мейсън се бе изправил в рамката на вратата, заобиколен от ярката светлина, с пистолета в ръка.

Исая го изгледа замислено за кратко.

— Разбира се — изрече накрая Исая. Прозвуча небрежно, сякаш всичко това му беше безкрайно досадно. — Опитай се, де.

Мейсън не се поколеба. Стреля и продължи да стреля, докато не изпразни целия пълнител в гърдите на Исая. От всяко попадение стригоят леко потрепваше, но иначе оставаше на крака и дори не ме пускаше. Ето това означаваше да си стар и могъщ стригои, осъзнах аз. Един куршум в крака можеше да причини болка на млад стригои като Елена. Но при Исая? Толкова много изстрели в гърдите му бяха за него само като досадно отвличане на вниманието.

Мейсън също го разбра и захвърли пистолета.

— Бягай! — изкрещях му. Но той оставаше неподвижен на слънцето, все още в безопасност.

Ала не се вслуша в молбата ми. Втурна се към нас, извън обсега на опазващата го светлина. Удвоих опитите си да се отскубна с надеждата да отвлека вниманието на Исая от Мейсън. Не успях. Исая ме блъсна към Елена, преди Мейсън да прекоси половината от разстоянието до нас. После светкавично бързо блокира нападението на Мейсън, точно както преди малко бе спрял моята атака.

Само че за разлика от схватката с мен Исая не улови ръцете на Мейсън. Нито го хвана за косата, за да го вдигне нагоре. Нито го обсипа със заплахи за дълга и агонизираща смърт. Исая просто спря атаката му, като сграбчи главата на Мейсън с двете си ръце и бързо я завъртя. Отекна ужасяващо изпукване. Очите на Мейсън се разшириха. Сетне застинаха.

С нетърпелива въздишка Исая захвърли безжизненото му тяло към Елена, която още ме държеше за ръцете. Тялото на Мейсън рухна пред нас. От гледката ми прилоша и светът около мен се завъртя.

— Ето — каза Исая на Елена. — Виж дали това може да утоли глада ти. И остави малко и за мен после.

Връхлетяха ме ужас и шок, толкова силни, че ми се стори, че душата ми пресъхва, сякаш всеки момент щеше да настъпи краят на света — защото сигурно, съвсем сигурно, той не би могъл да продължи да съществува след това. Никой не можеше да продължи да живее, сякаш нищо не се е случило. Исках да изкрещя болката си пред цялата вселена. Исках да проливам сълзи, докато се стопя. Исках да се строполя до Мейсън и да издъхна до него.

Елена ме пусна, очевидно решила, че не представлявам опасност, както бях застанала между нея и Исая. Обърна се към тялото на Мейсън.

И тогава престанах да чувствам. Само действах.

— Не. Го. Докосвай. — Не успях да разпозная собствения си глас.

Тя завъртя очи.

— Мили Боже, ти наистина си вбесяваща. Вече започвам да разбирам гледната точка на Исая — трябва да страдаш, преди да умреш. — Тя се извърна, коленичи на пода и обърна Мейсън по гръб.

— Не го докосвай! — изкрещях аз. Блъснах я, но нямаше много полза. Тя се извъртя, удари ме и едва не ме събори. Успях само да се задържа на краката си и да остана права.

Исая ме гледаше развеселен. После погледът му се насочи към пода. Броеницата, подарена ми от Лиса, беше паднала от джоба на палтото ми. Той я вдигна. Стригоите могат да докосват свещени амулети — историите, че се страхували от кръстове, не са верни. Само не могат да пристъпват в осветена земя. Той обърна кръста от другата страна и прокара пръст върху гравирания змей.

— Аха, фамилията Драгомир — рече замислено. — Бях забравил за тях. Но това е леснообяснимо. Вече е останал само един от тях, нали? Или са двама? Едва ли си струва да се помнят. — Втренчи ужасяващите си червени очи в мен. — Познаваш ли някого от тях? Ще трябва тези дни да се заема с тях. Няма да бъде много трудно да…

Внезапно чух експлозия. Аквариумът се строши, пръскайки стъкла навсякъде. Част от тях прелетяха край мен, но не им обърнах внимание. Водата се събра във въздуха, като оформи несиметрична сфера. И започна да се носи над земята. Право към Исая. Докато съзерцавах тази небивала гледка, челюстта ми увисна.

Той също я гледаше — повече изумен, отколкото изплашен. Или поне докато водната сфера не обгърна лицето му и не започна да го задушава.

Но задушаването, също както куршумите, не можеше да го убие. Обаче му причини огромно неудобство.

Исая размаха ръце към лицето си, докато отчаяно се мъчеше да отстрани водата. Не постигна нищо. Пръстите му просто се плъзгаха по нея. Елена забрави за Мейсън и скочи на крака.