Алфред Вогт: Войната срещу рулите

„От твоето съзнание разбрах, че според тебе тези същества са се приземили, защото са засекли слабото енергийно излъчване на антигравитационния сал.“

На Джеймисън му бе необходимо известно време, за да възстанови дишането си. Накрая заговори задъхан:

— Трябва да има някаква логическа причина — ако не си изключил захранването, както направих аз на космическия кораб…

„Сигурно затова са се приземили. Ако техните уреди са регистрирали освободената енергия, когато използва оръжието си срещу змията, значи знаят, че някой тук е още жив. В такъв случай моят най-добър ход е да отида направо при тях, преди да са ни открили и да са нападнали и двама ни като врагове.“

— Ти си глупак! — каза Джеймисън, наблягайки на всяка дума. — Те ще убият и двама ни. Ние сме техни врагове и то поради една-единствена причина: защото не сме рули. Ако можеш да разбереш тази единствена тяхна гледна…

„Очаквах да чуя това — прекъсна го язвително изуолът. — В действителност аз съм им вече задължен. Първо, за енергийния удар, който повреди твоя кораб и счупи клетката ми. После, за отвличането на вниманието, което ми даде възможност да се приближа незабелязано до екипажа от човешки същества и да ги унищожа всичките. Не виждам никаква причина, поради която рулите да не приемат като добре дошло предложението, което ще им направя от името на моята раса, а именно — да им помогна да изгонят човека от Планетата на Карсън. И да се надяваме, че информацията, която ще извлекат от твоето съзнание, ще допринесе за тази цел.“

Джеймисън почувства как в него се надига бурна ярост, но я потисна. Не трябваше да се предава, макар нещата да изглеждаха безнадеждни. Трябваше да убеди този глупав изуол в безсмислеността на плана му. Така че попита привидно спокойно:

— А смяташ ли, че рулите ще си отидат мирно и тихо и ще те оставят на спокойствие?

„Нека само дръзнат да останат!“

Що за арогантна забележка! Джеймисън отново се помъчи да потисне гнева си. Не трябваше да забравя, че това в основни линии разумно същество говори от относително невежата гледна точка на една нетехнологична култура и че няма никакви познания за главния враг на човека.

— Време е да узнаеш някои факти — заговори бавно Джеймисън. — Само преди няколко месеца хората разгромиха рулите близо до Планетата на Карсън. Макар вие, изуолите, да направихте възможно най-трудно за нас създаването на база, ние водихме дълги боеве в космоса, за да ви защитим от най-безскрупулните разумни същества, които някога са се пръквали в галактиката. Най-добрите оръжия на хората са равни по сила на най-добрите оръжия на рулите, но ние открихме, че в някои отношения те ни превъзхождат. Първо, тяхната технология е по-стара и по-ритмично развивана от нашата. Второ, те притежават удивителната способност да изменят и контролират определени електромагнитни вълни, включително във видимия спектър, с клетките на своите тела — едно наследство от хамелеоноподобните червеи, от които те приемат, че произхождат. Тази способност им дава уменията за дегизиране и персонална маскировка, които превръщат техните шпионски способности в постоянна заплаха. — Джеймисън направи пауза, осъзнавайки бариерата между своето собствено съзнание и това на изуола, после продължи настойчиво: — Ние никога не сме били в състояние да изместим рулите от която и да е планета, на която те са се установили. Напротив, те ни изтикаха от три важни бази само година след нашия пръв контакт преди един век, преди напълно да осъзнаем смъртоносната опасност и да решим да се отбраняваме навсякъде независимо от загубите. И това са създанията, с които планираш да се съюзиш срещу Човека, така ли?

„Да, само след няколко минути.“ — достигна до него твърдата като кремък мисъл на изуола. Отговорът го стресна — значи това същество напълно игнорираше всичко, казано от него.

„Почти стигнахме.“

Времето за спор беше свършило. Осъзнаването дойде толкова внезапно, че Джеймисън реагира почти подсъзнателно и именно поради това обстоятелство успя да измъкне бластера си, без да предизвика подозрение, да притисне здраво дулото към гърба на изуола и да натисне спусъка. Появи се ярък бял пламък… и не удари нищо!

Чак след няколко секунди успя да схване тревожния факт, че лети във въздуха, изхвърлен от едно-единствено извъртане на това огромно гъвкаво тяло.

Падна в някакъв храст. Бодлите раздърпаха дрехите му, раздраха ръцете му и се опитаха да избият оръжието му. Но той го стискаше с непримирима решителност.