Алфред Вогт: Светът на не-А

Читателю, ти държиш в ръцете си един от най-дискусионните и най-сполучливите романи в цялата научнофантастична литература.

В тези уводни бележки искам да представя някои от успехите и също да изброя подробно какво казаха главните критици за „Светът на не-А“. Позволи ми да избързам и да те предупредя, че туй, което ще прочетеш, не е ожесточена защита. На практика аз реших да приема критиките сериозно и съответно да поправя първото издание на „Бъркли“, като дам и обяснения, които от толкова дълго време смятах, че не са нужни.

Преди да ти разкажа за нападките, предлагам да изложа накратко няколко по-важни сполуки.

Това бе първият фантастичен роман с твърди корици, публикуван от голямо издателство („Саймън и Шустър“) след Втората световна война.

Спечели наградата на Клуба на писателите.

Беше включен от Библиотечната асоциация на Нюйоркска област сред стоте най-добри заглавия за 1948 година.

Французинът Жак Садул от Editions OPTA 1 1 Издателство „ОПТА“ (фр.). — Б.пр. заяви, че с превода си „Светът на не-А“ съвсем сам е създал местния пазар на научна фантастика. От първото издание са били изкупени 25 000 екземпляра. Той добави, че дори след 21 години съм продължил да бъда най-популярният писател във Франция по отношение на продадените бройки.

Книгата възбуди и по-специален интерес. Студенти обсаждаха Института по обща семантика в Лейкууд, Кънектикът, за да следват при граф Алфред Корзибски 2 2 Виден американски учен (1879–1950), роден във Варшава. Поляците произнасят неговата фамилия Кожибски. — Б. ред. , който си бе позволил да се фотографира как чете моята творба. Днес тази семантика, тогава колеблива наука, се преподава в стотици университети.

„Светът“ беше преведен на девет езика.

Ако оставим това настрана, стигаме до атаките. Както ще видиш, те са твърде забавни, подлудяват авторите и провокират читателите.

Ето какво казва Сам Московиц в своя сборник „Търсачи на утрешния ден“ относно грешките в „Светът на не-А“: „… Объркан, Джилбърт Госейн, мутант с двойно съзнание, не знае кой е той всъщност и жертва цялото произведение, за да открие тайната.“ Първоначално романът беше направен на поредица в „Ъстаундинг Сайънс Фикшън“ и след публикуване на последната му част излезе като отделен том. Господин Московиц продължава: „Започнаха да се сипят писма на тъжно недоумение. Хората не разбираха за какво точно става дума в текста. Издателят Кембъл ги посъветва да изчакат няколко дни. Той предположи, че толкова време ще е необходимо, та смисълът да достигне до съзнанието. Дните се превърнаха в месеци, но изясняване не се получи никога.“

Навярно ще си кажеш, че е последвала безпощадна критика. Просто безкомпромисният Сам Московиц, чиито познания по история на научната фантастика и колекция от книги се превишават само от тези на ненадминатия Форест Акерман… въпреки всичко греши. Читателите, написали „жаловити“ писма до издателството, се броят на пръстите на две ръце.

Московиц обаче може да спори, че няма предвид количеството оплакващи се, а качеството им. И тук той има известно право.

Скоро след като „Светът на не-А“ бе отпечатан на поредица през 1945 година, някакъв запалянко по SF, до момента непознат за мен, помести в едно списание за любители дълга и силна статия, атакуваща романа и моята работа досега като цяло. Материалът завършваше, цитирам само по памет, с изречението: „Алфред ван Вогт е всъщност автор джудже, който използва гигантска пишеща машина.“

Метафорите от началото до края на тази статия, колкото и да са безсмислени тъкмо в това отношение (ако поразсъждаваш върху тях), ме накараха да включа към своя отговор в по-късен брой на същото списание изгубена за идните поколения забележка. Там предвиждах бляскава кариера за младежа, чиято атака бе толкова поетична.

След време свежият талант се преобрази в гения на нашия жанр Деймън Найт, който — сред многото си постижения — обедини преди няколко години американските писатели фантасти. Макар да изглежда невероятно, въпросната организация продължава да бъде жизнеспособна и днес.

За така отдавнашната рецензия на Найт наблюдателят на „Галакси Магазин“ Олджис Бъдрис бе написал в колонката за отзиви през месец декември 1967 година следното: „В сборника (критични есета) ще намерите заедно с разни привлекателни неща от по-раншната версия прочутото унищожение на А. Е. ван Вогт, направило Деймън известен.“