Алфред Вогт: Светът на не-А

… Да продължа с разказа за „Светът“. Независимо че не знае кой е, главният ми герой постепенно се запознава със своята самоличност. Следователно той поема значимото от събитията, разгръщащи се в романа, и им дава власт над себе си. Скоро започва да чувства, че осъзнатата от него част е всъщност цялото.

Това е проследено във втората книга „Играчите на не-А“. Именно в нея Джилбърт отхвърля всякакви опити да бъде някой друг. Тъй като не се отделя ярко в тази област, той остава пионка. За фигура, която се свързва устойчиво с идентификации, както може да бъде наречен шумът на вселената, светът е богат и колоритен, а не тя. Нейната същина изглежда нещо, понеже записва огромен брой въздействия от околната среда.

Общата сума извлечения на Госейн от заобикалящата го реалност включва възприемането на собственото му тяло от сетивата му и представлява неговата памет.

И така, в моите романи аз вплитам мисълта, че паметта е равна на самоличност.

Но не го казвам, ами го драматизирам.

Да речем, в една трета от пътя през „Светът“ Джилбърт Госейн е насилствено унищожаван. Ала него отново го има в началото на следващата глава, само че в друга обвивка. Той приема, че е същото лице, защото притежава спомените от предишното си тяло.

Нека да дам и обратен пример. В края на „Играчите“ основният противник, който вярва в определена религия, убива своя бог. Тази действителност е твърде смъртоносна за героя, за да й се противопоставя, тъй че се налага да я забрави. Но ако иска да игнорира нещо толкова всеобхватно, трябва да изтрие всичко, което някога е знаел, и той забравя кой е всъщност.

Накъсо, не-памет е равно на не-аз.

Докато четеш „Светът“ или „Играчите“, ти ще видиш колко последователно двата романа се придържат към тая идея и, както вече ти бе обърнато внимание, колко точно е развитието и в тях.

В момента не мога да си спомня книга, създадена преди „Светът на не-А“, с по-дълбок смисъл от показания на повърхността. Сама по себе си научната фантастика е така сложна, когато е изложена откровено, без намеци и неуловими загатвания на повече от едно ниво, че направо изглежда жестоко от страна на даден писател да добавя допълнителни скрити измерения. Неотдавнашен образец за такъв фантастичен роман на две равнища е първият от жанра, сътворен от британския философ Колин Уилсън и озаглавен „Паразитите на съзнанието“. Главният персонаж в „Паразитите“ принадлежи към Новите хора или накратко — той е екзистенциалист.

В „Светът“ ние срещаме не-А (не-Аристотелов) човек, който оценява реалността по постепенна скала, не само в черно и бяло, без обаче да става бунтар, циник или заговорник в което и да е съвременно значение на тези думи. По малка частица от това в комунистическите йерархии, в най-общи линии в Азия и Африка, в нашата собствена Уолстрийт и други гранични области на мислене… и ние бихме имали една по-прогресивна планета.

Доскоро авторите на SF бяха много заети с характеризиране на образи в нея. Няколко души даже успяха да съобщят, че тяхната литературна продукция притежава подобно безценно качество.

За да изясня къде стоя в такъв спор, ще кажа, че в не-А историите аз собствено характеризирам човешката самоличност.

От по-голямо значение, отколкото която и да е разправия между някой писател и критиците му, е, че… общата семантика носи смислено послание към сегашния ни свят.

Чел ли си навремето в пресата как С. И. Хаякава се справи с бунтовете в щатския колеж на Сан Франциско през 1968–69 година? Те бяха сред първите и най-сериозните — извън контрол и, разбира се, опасни. Директорът на колежа си подаде оставката. Хаякава бе определен за временен негов заместник. Добре, какво беше сторил той? Ами професор Хаякава е самият днешен не-А, избраният шеф на Международното дружество по обща семантика. Ученият се зае с този бунт със сигурното усещане, че ключът за излизане от аналогични ситуации е общуването. Но ти, читателю, трябва да общуваш по правилата на другата страна.

Честните искания на хората с искрено недоволство бяха мигновено преодолени чрез промяна на решението. Ала дори днес заговорниците не знаят кое точно им нанесе удар и защо изгубиха своя устрем напред.

Същото се случва във фантазията за Джилбърт Госейн 3 3 В оригинала — игра на думи с еднакво произношение, но с различен правопис. Gosseyn е името на героя, а go sane означава бъди здравомислещ. — Б.пр. в „Светът на не-А“.

Алфред ван Вогт