Алфред Вогт: Войната срещу рулите

Въпросът беше как рулът бе успял да я дегравитизира без необходимата сложна машинария? И щом бе способен да стори това, защо не се бе спуснал долу в гората, където храната бе в изобилие и където щеше да е в безопасност от своя човешки враг? Единият въпрос намери отговора си в момента, в който повдигна плочата. Теглото й бе около нормалното, а енергията очевидно бе изразходвана докрай след краткия полет. Значи за спускане от миля и половина до гората не можеше да става и дума.

Джеймисън реши да не рискува, пусна плочата в пропастта и се върна в лодката. Пак си спомни за „покритието“ Изследва стърготината, която беше взел. Химически тя се оказа от обикновена смола, използвана за полиране. В атомно отношение бе стабилна. В електронно отношение превръщаше светлината в радиомагнитни вълни, чиято честота съответстваше на тази на човешкия мозък. Действаше безотказно. Но какъв беше записът? За сравнение той направи една графика за всеки материал и за всяко енергийно равнище и щом установи, че смолата е променена на електронно равнище — което беше очевидно, но все пак трябваше да бъде доказано, — нанесе образите на един визиграф. В резултат се получи невероятна смесица.

Символи. Той взе от рафта „Символни интерпретации на подсъзнанието“ и намери препратката: „Задръжки. Психически“ На съответната страница и ред прочете: „Не убивай!“

— Ах, да те — процеди Джеймисън в тишината на спасителната лодка. — Точно това стана, нали?

Почувства облекчение, но само за миг. Намерението да не убива на този етап си беше чисто негово и рулът не знаеше това. Но чрез изработването на една такава фина забрана, врагът владееше положението дори при поражение — ето кое беше неприятното. Досега Джеймисън се бе отървавал от клопките, но не бе създал своя. Е, имаше някаква надежда, но това не бе достатъчно. Не трябваше да поема повече рискове. Дори заключителният експеримент трябваше да почака до деня на пристигането на „Орион“. Човешките създания бяха просто твърде уязвими, техните жизнени клетки притежаваха импулси, които можеха да бъдат разбъркани ловко и безмилостно. Не се съмняваше, че в крайна сметка, рулът щеше да се опита да повлияе на клетъчните му импулси и да го подтикне към самоунищожение.

На деветата нощ, ден преди пристигането на „Орион“, Джеймисън се въздържа да подхвърли консерва с храна. На сутринта прекара половин час при радиото, опитвайки се да се свърже с бойния кораб. Реши, че е необходимо да изпрати подробен отчет за случилото се до момента, и описа плановете си, включително намерението си да тества рула, за да провери дали е пострадал от някакво увреждане в периода му на гладуване.

Субпространството беше напълно безмълвно. Никакъв отговор. Накрая той се отказа от опитите да осъществи контакт, излезе и бързо инсталира уредите, от които щеше да се нуждае за своя експеримент. Околността приличаше на пустиня. Той изпробва оборудването, после си погледна часовника и внезапно паникьосан, реши да не чака повече и натисна един бутон. Източник близо до екрана започна да излъчва на много високо енергийно равнище — вариация на ритъма, на който рулът беше подложен в продължение на четири нощи. Джеймисън бавно се оттегли към лодката. Искаше още веднъж да се опита да се свърже с „Орион“. Изведнъж видя рула да се появява на поляната и да се насочва право към източника на излъчване. Джеймисън спря да види какво ще стане и в същия миг главната алармена система на спасителната лодка силно зазвъня. Звукът се понесе зловещо на крилата на ледения вятър. Радиото на китката му се включи с щракане, синхронизирайки се с мощната радиостанция в спасителната лодка.

— Тревор Джеймисън, тук е „Орион“ — каза бързо един глас. — Чухме по-раншните ви обаждания, но се въздържахме да отговорим. В околностите на слънцето Лиртис кръстосва цяла рулска флота. До пет минути ще направим опит да ви приберем. Междувременно не предприемайте нищо и незабавно се скрийте.

Джеймисън се подчини, без да разсъждава. В следващия миг забеляза някакво движение в небето — две тъмни петна, които застрашително нарастваха. Рулски бойни суперкораби. Прелетяха над него и последвалият вихър почти го откъсна от земята. Той се вкопчи отчаяно в корените на преплетения храсталак. Вражеските военни кораби направиха бърза обиколка, без да намаляват скоростта, и тръгнаха да се връщат. Джеймисън очакваше мигновена смърт, но огънят мина покрай него с гръмотевичен тътен. Лодката му! Бяха стреляли, по нея!