Алфред Вогт - Войната срещу рулите

Остатъкът от деня се влачеше бавно. Това бе шестият ден от пристигането на рула и петият, откакто си беше навехнал глезена. Настъпи нощта.

Рулът се приближи до поставения от човека екран като плъзгаща сянка, полюляваща се на звездната светлина на Лиртис III. Колко ярък беше той и как грееше в тъмнината на платото — светло петно в една черна вселена.

Когато стигна на трийсетина метра от светлината, усети храната и осъзна, че има някаква клопка. Шест дни без храна означаваха за рула поразителна загуба на енергия, зрително блокиране на дузина цветни равнища и слаба жизнена сила, която бе в хармония със сенките, а не със слънцето. Този вътрешен свят на разстроена нервна система наподобяваше изтощена батерия с двадесетина органични „уреда“, изключващи се един по един със спадането на енергийното равнище. Иели -ят осъзна мрачно, но с лудо безпокойство, че най-чувствителните краища на нервната му система може никога вече да не се възстановят напълно. Бързината беше от съществено значение. Ако упадъкът на тялото му се задълбочеше, старата уговорка за задължителна самоналожена смърт щеше да стане актуална дори за високопоставения Еаиш на Иел.

Членестото тяло се успокои. Зрителните центрове, които бяха навсякъде, приемаха светлина в тесен вълнов сектор от екрана. Рулът наблюдаваше развитието на разказа от начало до край, после и повторението му.

Картината започваше в дълбокия космос с излизането на човешката лодка от шлюза на един боен кораб. После бойният кораб отиде до някаква военна база, откъдето взе припаси и заедно с огромна флота потегли по обратния път. Сцената се смени със спускането на лодката върху повърхността на Лиртис III, показа всичко, случило се впоследствие, подсказа, че положението е опасно и за двамата и… посочи единственото спасително решение. Разказът завършваше с приближаването на рула към консервната кутия отляво на екрана и отварянето й. Начинът бе показан в подробности, както и ясният образ на рула, изяждащ бързо храната от нея. Всеки път, когато наближаваше тази част, рулът изпитваше желание да превърне разказа в реалност. Но той се плъзна към консервата едва след седмото повторение на тази част. Знаеше, че това е клопка, може би дори смърт, но вече нямаше значение. За да живее, трябваше да използва този шанс. Само рискувайки да изяде съдържанието на кутията, можеше да се надява да остане жив до пристигането на помощта.

Не знаеше колко време щеше да е нужно на командирите, които бродеха горе в мрака на космоса, да се решат да престъпят изричната му заповед. Но те щяха да дойдат, дори ако дръзнеха да я нарушат едва след пристигането на вражеските кораби. Тогава поне щяха да се спуснат без страх да пострадат от неговия гняв. До този миг обаче той щеше да се нуждае от всичката храна, която успееше да намери. Предпазливо протегна едно смукалце и задейства автоматичната отварачка на консервата.

Малко след четири сутринта Джеймисън се събуди от тихия звън на алармен звънец. Навън беше все още тъмно като в рог — денят на Лиртис III бе дълъг двадесет и шест астрономически часа и до съмване имаше още три часа. Той не стана веднага. Аларменият звънец беше включен от отварянето на консервата с храна и продължи да звъни още цели петнадесет минути. Той беше настроен да се задейства от излъчвания от кутията електронен сигнал, щом тя бъдеше отворена, и да не престава да звъни, докато в нея има останала храна. Времето бе съобразено с капацитета на една от рулските усти да погълне килограм и половина третирана храна. Следователно в продължение на петнадесет минути един член на рулската раса, смъртният враг на човека, бе подложен на схема мисловни вибрации, съответстващи на неговите собствени мисли. Схема, на която бяха реагирали нервните системи на други рули при лабораторни експерименти. За нещастие, онези рули се бяха самоубили при излизането си от транса и така не бяха доказани никакви определени резултати. Обаче с екфориометър бе установено, че е било засегнато подсъзнанието, а не съзнанието. Това бе началото на хипнотично втълпяване и контрол.

Джеймисън лежеше в леглото и се усмихваше доволно. Това бе най-великият момент в историята на войната между рулите и хората. Той, разбира се, не възнамеряваше да го остави да отмине неотбелязан. Слезе от леглото и си наля едно питие.

Опитът на рула да повлияе на неговото подсъзнание чрез хипнотичния знак бе подсказал на Джеймисън собствените му възможни ответни действия в това направление. Всяка от двете раси бе открила някои от слабите места на другата. Рулите използваха своето знание за унищожение. Човекът се опитваше да осъществи контакт и се надяваше на общуване. И двете раси бяха безмилостни и другите раси в космоса понякога срещаха трудности да ги отличават една от друга по методите им. Но разликата в целите бе така голяма, като между бялото и черното, като между светлината и мрака. При създалото се в момента положение имаше само една неприятност — сега, когато рулът притежаваше храна, той може би щеше да разработи някой нов план.