Алфред Вогт - Войната срещу рулите

Джеймисън се отказа да обмисля тази последна възможност. Тя означаваше безусловна смърт. Той намръщено заизследва видимите повреди, които бе нанесъл на вражеския летателен апарат. Цялата повърхност от твърд метал изглеждаше ненарушена, доколкото можеше да види, но дъното му беше вдлъбнато до дълбочина, която варираше от педя до цял метър. Известно количество радиация сигурно бе проникнало вътре и въпросът беше какво е засегнала тя. Бе обследвал дузини заловени рулски разузнавателни кораби и ако този се вписваше в общата схема, тогава отпред трябваше да е командният център с една изолирана бластерна камера. В задната част бяха: машинното отделение, две складови помещения — едното за гориво и оборудване, а другото за храна и…

За храна! Джеймисън подскочи и после с широко отворени очи отбеляза, че отделението за храна бе пострадало най-много. Разбира се, разбира се, известна част от радиацията трябва да бе проникнала в него, да е отровила храната, да я е развалила и мигновено да е поставила рула с неговата бързодействаща храносмилателна система в безизходно положение.

Джеймисън въздъхна, надявайки се да е така, и се приготви за оттегляне. Когато обърна глава, съвсем случайно и неочаквано погледна скалата, която бе използвал като щит срещу възможен пряк огън. Погледна я и забеляза линиите върху нея. Сложни линии, базирани на задълбочено и нечовешко изследване на човешката психика. Позна ги и се вцепени от ужас. „Накъде — накъде съм бил насочван?“ — запита се той.

Това бе доказано след завръщането му от Майра 23 и от рапорта му за неговото очевидно и мигновено хипнотизиране — че линиите подбуждат към движение в определено направление. Несъмнено сега те щяха да го насочат към ръба на пропастта.

Отчаяно, с цялата си воля, той се бореше да запази разума си. Погледна линиите за частица от секундата и успя да различи пет трепкащи вертикални черти и над тях три хоризонтални, които сочеха на изток. Главата му се въртеше, но той продължаваше да се бори да задържи мислите си ясни. Мъчеше се да си спомни дали близо до върха на източния скален блок има някакви широки первази. Имаше. В ума му припламна слаба надежда. „Там — мислеше той, — този блок, този блок. Нека падна върху този блок!“ Напрегна се, за да задържи образа на перваза, който искаше, и заповтаря командата, която можеше да спаси живота му. Последната му мисъл преди да го обгърне мрак беше, че е получил отговора на съмненията си. Рулът беше жив.

От далечната галактика бе дошъл той, безмилостният вожд на вождовете, иели , Миииш, Иин на Риа, висшият Еаиш на Иел. И още титли, и още постове, и власт. О, властта, която имаше той, властта над смъртта, властта над живота и властта над корабите на Лирд.

Бе изпаднал в ужасен гняв, когато откри какво не е наред. Преди много години бе дадена командата: разширение във Втора галактика. Защо те-които-не-можеха-да-бъдат-по-съвършени бяха така бавни в изпълнението на тези инструкции? Каква бе природата на двукраките същества, чиито многочислени кораби, непревземаеми бази и многобройни съюзи бяха докарали тези-които-притежаваха-най-висшата-нервна-система-в-Природата до задънена улица?

— Доведете ми живо човешко създание!

Командата отекна до краищата на Риатичния космос. В резултат бе доставено някакво тъпо, оцеляло от земен кръстосвач създание с нищожен интелект и огромен страхов индекс. Съществото направи опит да се самоубие, пищя върху лабораторните маси и накрая се спаси в смъртта, докато учените бяха все още в началото на експериментите, които той бе наредил да се извършат пред собствените му очи.

— Това със сигурност не е врагът.

— Господарю, ние залавяме съвсем малко живи екземпляри. Точно както се обучаваме ние, така и те, изглежда, се обучават да се самоубиват в случай на залавяне.

— Подходът е неправилен. Трябва да създадем положение, при което заловеният да не знае, че е затворник. Съществува ли някаква възможност за това?

— Проблемът ще бъде проучен.

Той бе дошъл лично да проведе експеримента при слънцето, при което бил наблюдаван някакъв човек. Според рапорта човекът беше в малък спускаем апарат, „който внезапно и стремглаво изскочи от субпространството и започна да пада към това слънце. Фактът, че не използваше никаква енергия, събуди подозренията на нашия наблюдаващ военен кораб, който можеше иначе да не обърне никакво внимание на една толкова малка машина. И така, благодарение на незабавно направено проучване, ние имаме нова добра възможност и, разбира се, идеална ситуация за провеждане на експеримента.“