Алфред Вогт - Войната срещу рулите

— Кажи му — рече после Джеймисън, — че няма да получи повече храна, докато не се съгласи да работи с комуникационната машина.

Само за часове плоянът успя така да модулира електрическия ток, че през високоговорителя се получиха разбираеми, макар и твърде гърлени звуци. За един ден създанието усвои няколко десетки думи.

— Интересно — каза Джеймисън повече на себе си, отколкото на младия изуол, — колко ли е интелигентен този приятел, щом почна така бързо да учи езика ни?

Ефрем не се зае да коментира този въпрос, защото самият той не се нуждаеше от език, но съобщи:

„Той, изглежда, използва цялото свое енергийно поле за съхранение на спомени, и може да го разширява, докъдето си иска.“

Джеймисън още не бе в състояние да получи ясна мисловна картина на една такава „нервна система“ Накрая каза:

— На път за дома възнамерявам да направя миниатюрна версия на нашия комуникатор, тъй че да мога да я нося в ухото си. Бих желал да го обуча до степен, до която да мога да разговарям с него така лесно, както с теб.

Вече беше изработил устройството и бе започнал процеса на обучение, когато от Земята пристигнаха две съобщения, които промениха плановете му за непосредственото бъдеще.

Първото беше от Калеб Карсън: „Политическата промяна на Планетата на Карсън прави възможна образователна програма за изуолите, без да се чака намесата на Галактическия конвент. Източникът на информацията е някоя си госпожа Уитман. Казва, че ти ще разбереш.“

Коментарът на Джеймисън беше иронично-шеговит: „Навремето с госпожа Уитман не се харесвахме. Но щом нещата са се променили, може и да се харесаме.“

Второто съобщение беше: „Продължете веднага към новооткритата планета в Район 18. Местоположението й ще бъде шифровано с 1-8-3-18-26-54-6. Нарежда Ви се да направите личен оглед и да съобщите за него възможно най-скоро. Подпис: ВЪРХКОМКОСОП.“

Не бе нужно да му се пояснява защо Върховният командир на космическите операции се е ангажирал пряко. Район 18 беше най-предната „линия“ на антирулските сили. Този нов свят, заедно с Планетата на Карсън и още две други планети, щяха да образуват каре от военни бастиони, от които Земята — и населената с хора част от галактиката — можеше да бъде защитавана.

Цифрите просто показваха кода, чрез който местоположението на новата планета щеше да му бъде съобщено по радиото.

Така че Джеймисън промени посоката си веднага след като потвърди получаването на известията. За Калеб предаде по радиото:

„Чакай ме при — И назова една планета, която той и Карсън щяха да достигнат за приблизително едно и също време. — Ще ти предам Ефрем и кораба и ще продължиш към Планетата на Карсън, за да действаш според плана.“

На ВЪРХКОМКОСОП отговори:

„Нека военен кораб ме срещне при… — И пак назова планетата, при която щеше да срещне Калеб Карсън. — Да е подготвен да приеме на борда моята лична спасителна лодка.“

Това бе единственото решение на проблема с плояна. Трябваше да го вземе със себе си.

После се зае да обясни на съществото колко е важно да не прави нищо прибързано.

— Ако искаш да запазиш надеждата си да се върнеш на своята родна планета, ще трябва през цялото време да правиш точно каквото ти кажа.

Плоянът нямаше друг избор.

С крайчеца на окото си Тревор Джеймисън забеляза приближаващия се кораб. Седеше в една вдлъбнатина над ръба на пропастта на трийсетина метра от собствената си лодка. Беше изцяло погълнат от своя проучвателски дневник — резюмираше по диктофона разсъжденията си относно Лиртис III, която бе така близо до невидимата разделителна линия между пространствата, контролирани от Земята и от Рул, че по-ранното откритие на тази планета от човека бе само по себе си голяма победа във войната между рулите и хората.

Беше издиктувал: „фактът, че кораби, базирани на тази планета, биха могли да ударят няколко от най-гъсто населените райони на галактиката, рулски или човешки , й дава предимство пред цялото налично военно оборудване. Предварителните защитни съоръжения трябва да бъдат разположени на планината Монолит, където се намирам сега, в рамките на три седмици…“

Точно в този момент съгледа над себе си и малко вдясно другия космически кораб и замръзна на мястото си, разкъсван от две противоположни намерения. Първият му импулс — да побегне към лодката си, доведе до мисълта, че движението мигновено ще бъде регистрирано от камерите на другия кораб. После за момент се хвана за слабата надежда, че ако остане неподвижен, нито той, нито лодката му ще бъдат забелязани.